Леля Веска доброволно бе поела ангажимента да се грижи за градинката пред църквата. И това съвсем не беше случайно.

Тя внимателно наблюдаваше хората, които минаваха от там. Веднага усещаше дали някой е весел или тъжен.

Когато виждаше, че човек е мрачен, унил, загрижен или обезсърчен си казваше:

„Каква ли болка и мъка го гнетят?“

А след това тя навеждаше глава над цветята, за които се грижеше и тихо шепнеше:

– Боже, отнеми товара му и му дай Твоят мир. Погрижи се за него и не го оставяй в бедата му. Дай му изходен път…. Амин“.

Веднъж в църквата влезе един господин. Той бе добре облечен, може да се каже дори много луксозно, сякаш беше слязъл от кориците на някое списание. Уплашено се оглеждаше и не знаеше към кого да се обърне.

До него се приближи Петър и го попита:

– Господине, мога ли с нещо да ви помогна?

– Не знам как да ви обясня, – започна смутено мъжът. – цяла седмица работата ми, бизнеса, всичко се обърка. Бях много отчаян. Бях решил да сложа край на живота си …. и изведнъж минах край вашата църква ….. и сякаш някой помете болката и мъката ми, светъл лъч заигра пред очите ми и аз се обнадеждих.

– Как мислите, кой се е намесил в живота ви? – попита Петър.

– Знаете ли? – започна неуверено мъжът. – Аз съм атеист и не вярвам в Бога. Но това, което преживях …… преобърна живота ми……

– И сега смятате ли, че има Бог? – погледна го изпитателно Петър.

– По-рано си казвах, че има някаква сила, но…..

– Но?

– Влязох в църквата, за да разбера истината, – каза по-уверено мъжът.

– Заповядайте, седнете, – покани го Петър. – След малко пастирът ни ще говори по Библията, може би тогава ще ви се изяснят някои неща.

– Да, благодаря, – каза мъжът, – ще слушам внимателно.

Когато пастирът застана на амвона, поздрави и започна да говори.

– В последно време забелязвам, че молитвеният живот на християните в нашата църква е станал рутинен. Молим се за едни и същи приятели, роднини и лични нужди. Тези дни забелязах леля Веска навела глава над цветята и се моли. Помислих си: „Колко грижовна е тази жена, дори за цветята се моли“.

Приближих я и ѝ казах:

„Бог се грижи за тях, не се тревожи!“

„Аз не за цветята, – каза тя смутено.“

„А за кого?“

„Вижте колко хора минават от тук. Някои са весели, но повечето са унили, тъжни и нещастни ….. И аз се моля Бог да ги освободи от товара им и да им даде изходен път“.

Постъпката на тази жена ме вдъхнови. И реших да се моля за някой човек, дори да него познавам. За него може да съм прочел във вестника или просто да съм го срещнал на улицата. Така повече хора ще почувстват Божието присъствие в живота си…..

След като свърши службата мъжът, който бе говорил с Петър преди това, дойде до него, потупа го рамото и каза:

– Разбрах! Благодаря, че ме поканихте. Пак ще дойда.

Има три впечатляващи песни за Божията милост в Библията. Едната  е на Ана, която благодари ан Бога за детето, което Той ѝ дава.

Моисей и Мариам, заедно с целия народ, благодариха с песен на Господа за избавлението си от Египет.

Мария, майката на Исус, същи прослави Бога за избавлението, което идваше на света с Божия Син.

От тези три песни можем да научим много за Бога и Неговата воля.

Ана възпя Божията милост към бедните и сиромасите, които подценяваме. Трябва да ценим всички хора.

Мойсей откри Божията милост чрез любовта, с която Господ води народа си. Победата не бе на страната на силните, а в любовта на Бога. Никое добро не идва от насилието, а само чрез любов.

Мария също прослави Божията милост. Бог се смилява към смирените, които осъзнават нуждата си от Него

Нашата цел не е силата, а любовта, която идва от Господа и е споделена с другите хора.

На програмист подарили Библия. Той прочел оттук оттам по нещо и се готвел вече да я върне, когато се взрял внимателно в текста.

– Не знаех, че учениците на Исус са били програмисти, – изненадан казал програмиста.

– Какви програмисти? – стъписал се човекът, който му дал Библията.

– „И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него …..“ – програмиста прочел текста, който му бе направил силно впечатление.

Когато децата ми прекарваха по-дълго време с някой от приятелите си, започваха да се държат като него и се забелязваха някои от неговите маниери у тях.

За това ги съветвах да подбират хората, с които дружаха. Всеки родител би искал децата му да дружат с добри младежи, които да им влияят положително.

Така е и със всеки от нас,  ако прекарваме повече време с Бога, другите ще виждат в нас, достойни Негови последователи. Ходим на църква и в група изучаваме Библията, но това не е достатъчно. Необходимо е да прекарваме, колкото може повече време в молитва. Ето Исус изпълняваше волята на Своя Отец, но прекарваше дълго време в молитва, понякога цяла нощ.

Отделянето на повече време за молитва е най-добрия начин да общуваме по-дълго с Бога. Така отваряме сърцето си за Неговото действие и получаваме водителство във всички сфери на живота си.

Повечето от нас прекарват около 40 часа седмично със своите колеги. Ако Бог е най-близкият ни приятел, представете си, колко положително бихме им повлияли!

По новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..