Тъй като основното развитието на децата до две години е сетивно, то за да бъде избавено от страха си, майка му трябва да акцентира на първо място на тактилния контакт. Да го държи за ръцете, да го гали, люлее, да му дава да се докосва до меки тъкани, пластелин, пясък.

При по-големите деца може да се приложи сказотерапия, т.е. да се разказват  истории, в които героите са се справили с различни страхове.

Когато разберете, че детето ви се страхува от нещо повече разговаряйте с него, покажете му че е в безопасност и нищо не го заплашва.

Обезателно променете режима за сън и хранене, увеличете времето за разходки навън, на чист въздух. Ако е възможно, водете детето на басейн и внимавайте то да не участва в игри, които могат да провокират стрес.

Вечерта вече се спущаше на гората. Асен стоеше пред палатката и наблюдаваше как една заклещена пчела се опитва да се освободи.

Най накрая насекомото успя да се отскубне, но бе привлечено от ярката светлина на фенера. Кръжеше около него и често се удряше в предметите наоколо. Само няколко пъти успя да избегне тези сблъсъци.

– Дали не бърка светлината на фенера с тази на слънцето? – учуди се Асен.

Той бе чувал, че пчелите се ориентират в зависимост от положението на слънцето.

Асен продължаваше да наблюдава пчелата и изведнъж възкликна:

– Какво прави тази пчела? Нима не разбира, че тази светлина е изкуствена?

Зад гърба на Асен се чу ясен мъжки глас:

– Колко често и ние хората се заблуждаваме, като не следваме истинската светлина?

Това бе бащата на Асен, който се бе приближил тихо и бе чул как сина му се бе изненадал от поведението на пчелата.

– Много пъти, – продължи бащата на Асен, – ние разчитаме на пари, роднини и връзки. И мислим, че всичко това ще ни отведе в правилната посока, но е необходимо да се доверим на Божието водителство.

– Татко, – каза Асен, – когато е тъмно около нас, всеки би тръгнал след първата светлинка, която види.

– Но това прави ли ни по-сигурни? – попита баща му.

– Но тръгвайки след такава светлина ние се чувстваме някак си в безопасност, – каза Асен.

Бащата  въздъхна и разроши с ръка косата на сина си. След това погледна сина си в очите и му каза:

– Бог е единственият, който може да ни изведе от тъмнината и да ни насочи в правилната посока. За това по-добре следвай истинската светлина.

–

Беше 1976 г. Тогава семейство Кларк живееше в Мисури.
Бе ранно утро, а природата бушуваше.

Мери се събуди от силния шум зад прозореца на спалнята.

Звукът приличаше на движещ се товарен влак. Прозорецът се тресеше, а на Мери ѝ се струваше, че цялата къща се движи.

Робърт здраво спеше до Мери, а тя бе твърде уплашена. Не смееше да шавне или да събуди съпруга си.

Нищо друго не ѝ оставаше освен да се помоли.

– Господи, – започна тихо тя, – пощади моя дом и семейството ми. Зная, че ако не се намесиш, последствията  ще бъдат трагични.

В този момент Бог изпълни сърцето ѝ с мир. Мери бе изненадана. Нещо сякаш я караше да стане и да отиде до прозореца.

Тя се подчини и се добра до прозореца. Леко повдигна щората и погледна навън.

Заслепи я ярка светлина. В нея тя различи високи фигури. Те бяха широкоплещести същества облечени в дълги бели дрехи. Имаха силни ръце. Държаха се един за друг. Стояха с гръб към вятъра и с лице към Мери.

Тя не можеше добре да види лицата им, защото бяха много светли.

Изведнъж разбра.

– Ангели са заобиколили дома ни, – възкликна тя.

Мери седна отново на леглото. Тя се взираше потресена в прозореца известно време.

Изведнъж всичкият ѝ страх се изпари. Мери се чувстваше вече в безопасност. Сърцето ѝ бе изпълнени с радост и мир.

От този ден нататък, когато имаше буря, Мери бе сигурна, че силните Божиите ангели са близо до нея, за да защитят дома и семейството ѝ.

Случвало ли ви се е да срещнете хора, които са оцелели след голямото бедствие, което ги е принудило да прибегнат до пламенна молитва? Малко от болката на нещастието е утихнала, но вярата остава и сгрява душата.

В края на пролетта наблюдавах буря. Сякаш в небето се бяха отворили. Опустошението бе ужасно. Нито една мрежа извън къщи, не се спаси от урагана, който събори и мощния дъб, разперил своите силни клони в двора ни.

След известно време светкавиците и гръмотевиците престанаха и дъждът спря. Усети се западен вятър със приятен аромат, които подгони облаците.

А отделящата се буря обгърна снагата си с многоцветна дъга. И с усмивка озъртайки се назад, отпраши, изчезвайки надалече.

В продължение на седмици полята бяха изпълнени с пъстри цветя, а през лятото поляните бяха облекли премени от зелена трева. Водата в потоците не пресекна, а дърветата хвърляха още по-дебела сянка.

И всичко това бе благодарение на преминалата буря, макар хората да бяха забравили отминалия ураган, неговата дъга и потоци вода.

Бог, може би, няма да ни даде лесен път до Обетованата земя, но Той е обещал, че в този път ще бъдем в безопасност.

Благодарение на ураган в Индия са били открити златни находища.

Може би най-тежките бури са довели някои от нас до откриването на неизчерпаемите богатства на Божията любов в Христа Исуса.

Тъй като брашно намиращо във въздуха е взривоопасно, се изисква вратите на хранилището да се отварят навътре. Тогава експлозията ще нанесе по-малка вреда от външната страна. В противен случай се налага голяма глоба.

Пожарникарите изискват вратите да се отварят навън, за да могат хората в пожароопасния обект да имат повече шансове, да се спасят. В противен случай пак ще има глоба.

В резултат на това противоречие едно от важните направления в дейността на службата за безопасност на една руска компания занимаваща се със зърно започнала да се интересува, кога ще дойде следващата инспекция и от кой надзорен орган ще бъде тя.

Така при набиране на персонала в компанията се появила уникална специалност – аварийно преместване на вратите, като се взема предвид начина им на отваряне.