Ако понякога малко се нараните, опитайте да погледнете на повредената част с обърнат бинокъл. Ще забележите, че болката ще намалее.
Учени от Оксфордския университет провели експеримент, който доказа, че ако се вгледате в контузената ръка от далечния край на бинокъла, той визуално намалява размера на ръката, както болката и подуването.
Какъв е изводът?
Дори нашите чувства и усещания за болка,огорчение, беда, напаст, гибел, ….. зависят от начина, по който гледаме на тях и  как ги възприемаме.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

Хората са изложени на този неприятен ефект като схващането на някоя част от тялото. Причините могат да бъдат много, но сега не става дума за това.
Да видим, какво да правим, когато такова нещо ни се случи.
Случвало ли ви се е да полуите спазъм или схващане на тялото? От една страна, това не е беда, първо боли, но минава бързо.
Но аз бих искала да предупредя хората, които често получават спазми на отделни част на тялото. Ако ще плувате в басейна или в море, то е винаги по-добре да имате една безопасна игла, прикрепена към гащетата на банския ви. Защото едно малко убождане в епицентъра на схванатото място веднага премахва спазъма.
Според статистиката на удавени хора се оказва, че много повече от 80 процента от хората са се удавили заради спазми.
Така че бъдете нащрек, и нищо няма да ви се случи!

Колекция от бижута наречена CuffLinc е разработена с цел, притежателката на едно от тях да може да подава сигнали, че е попаднала в беда. Кое да е бижу от колекцията работи като „паник бутон“ и повиква охрана.
Идеята да се снабдяват жени със сигнални бутони, маскирани като невинни бижута и аксесоари, не е нова.
Скоро на пазара бе предствена сходна по идея на CuffLinc, умна фиба за коса First Sign Hair Clip снабдена с жироскоп и акселерометър, които регистрират рязкото движение на главата, при падане на асфалта или нападение. Приложение на мобилния телефон предава информация за геолокацията на местопрестъплението където трябва, заедно със снимката на престъпника получена от скрита камера.
Фибата телохранител First Sign Hair Clip както и бижуто-телохранител CuffLinc са предназнаени за обикновената аудитория. Цифровата Blurtooth играчка е предназначена като подарък за жените от така наречената средна класа.

Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.