Розалинд Франклин е посещавала едно от малкото лондонски училища, където преподавали физика и химия на момичета. В горните класове, тя заявила на баща си, че възнамерява да направи научна кариера.

Той бил скептичен, но ѝ разрешил да постъпи е Кеймбриджкия университет.

Розалинд успешно завършила Университета и е получила докторска степен по физикохимия. На нея принадлежи откриването на ДНК.

Дълги години нейните заслуги били в сянка. Цялата слава обрали нейните колеги  Джеймс Уотсън и Франсис Крик.

Но именно точните лабораторни опити на Розалинд, а също така и получената  рентгенова снимка на ДНК помогнала на учените да демонстрират криволичещата структура на молекулата.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

Когато Донка бе по-малка тя не мечтаеше за кукли. Тя искаше да има брат по-голям от нея, който да я защитава и да се грижи за нея.

Но се случи така, че тя имаше не един, а двама братя на една и четири години, които я побъркваха.

Въпреки всички сбивания момчетата дружаха едно с друго. Те обичаха да довеждат сестра си до истерия.

Обикновено така се случваше, че когато Донка се събудеше в неделя, веднага ѝ се качваше на главата някой от скучаещи ѝ братя, ако не и двамата.

Тя често се оплакваше на родителите си:
– Изобщо не искат да ме слушат, правят си каквото искат. Отгоре на всичко ми правят и на пук.

Това недоволство и роптание не помагаха особено. Родителите укоряваха синовете си:

– Вие сте момчета и трябва да уважавате момичетата.

А след това се обръщаха към Донка и казваха:

– Ти си по-голямата, не си глупава, не им обръщай внимание.

– Но как да го направя? – питаше се Донка. – Никой не може да ми обясни. Изглежда със всичко това, трябва сама да се оправям. Навярно родителите ми смятат, че аз мога сама да се справя с буйните си братя. Но аз дори не знам как!

Донка често трябваше да влиза и в ролята си на възпитател за малките си братя. Щом нещо се случеше, когато майка ѝ и баща ѝ не бяха в къщи, чуваше изумена от родителите си:

– Пак не си ги наглеждала, какво прави през цялото време.

А относно задълженията ѝ в училище, родителите я наставляваха:

– Трябва да се учиш добре, нужно е да си пример за братята си.

И Донка се стараеше в съответствие с това, което очакваха от нея. Тя влагаше цялата си енергия и сили, но резултатите бяха същите.

Когато се роди по-малката ѝ сестра, Донка беше вече на 13 години. Тя можеше самостоятелно да я къпе и храни.

За това не бе изненадващо, че Донка израстна хиперактивна, даже се опитваше да контролира всички и всичко около себе си.

Отдайте цялата си любов и нежност на по-голямото си дете, по-малките всичко това ще си вземат сами.

 – Дъще хайде да покажем на гостите, как сме научили месеците. Е, Ян?

– Уари.

– Фев…

– Руари!

– Хайде давай сега сама, – подкани я баща ѝ.

– Арт, Рил, Ай, Юни, Юли, Густ, Тември, Томври, Ември, Кември!

Да разбереш какво означават имената на един или друг народ, е един от най-добрите начини, да си изясниш неговата култура.

Какви имена дават на своите деца съвременните израилтяни?

Дали все още са на мода класическите библейски имена или някои от тях ги заменят със съвременни ивритски?

Ето четири от най-популярните израелски имена в последната година:

Ори (אורי): Изключително популярно за момичета и момчета, то е сравнително ново ивритски име, което означава „моя светлина“.

Йосиф (יוסף): Това е класическо мъжко име от Библията, популярно е в продължение на много години. Това е оригиналната ивритска форма на името “Йосиф”, така се е наричал 11-ят, любим син на праотеца Яков.

Буквално то означава „той ще добави“, може би това е отговор на молба към Всемогъщия, да „добави“ още един син в семейството.

Тамар (תמר): Разпространено в Израел женско име с библейски произход, което се превежда като „финикова палма“. Както много ивритски имена, става популярно в началото на 20 век, то е име, което подчертава връзката на еврейския народ със Земята на Израел.

Авигайл (אביגיל): Още едно класическо библейско име. Така се  е наричала една от жените на Давид.

Подобно на много ивритски имена, то започва с наставката „ави“, означаваща „моя баща“, имайки се предвид Бог.

Втората част „гайл“ означава радост, т.е. цялото име като цяло означава „Моя баща се радва“.