Всички са весели изпълнени с очаквания. Празник наближава. Таня мълчи, сумти и мърмори нещо под носа си:

– Пак Нова Година! Мразя всички Нови години…

Тя не обичаше този празник, защото още от дете той не бе оправдал очакванията ѝ.

Таня мечтаеше да има огромен розов плюшен заек. Тя вече не помнеше защо именно розов, но много добре си спомняше горчивото негодувание, което изпитваше за това, че детската ѝ мечта не се бе осъществила.

Три поредни години в навечерието на Нова година Таня пишеше писмо на Дядо Мраз да ѝ изпрати розов заек. В плика прибавяше и рисунка на мечтаната играчка.

Дойде Новата година, а под елхата лежи малък плюшен заек, но не розов, а кафяв. Не беше доволна, но реши, че на следващата Нова година, ще получи желаното.

Наближи поредната Нова година. Надеждата още пърхаше в сърцето ѝ.

„Може би този път Дядо Мраз е разбрал, за каква играчка мечтая“ – помисли си Таня.

Събуди се рано. Отиде до елхата, погледна под нея и се разплака. От там я гледаше голям усмихнат плюшен мечок.

Таня искаше да избяга в стаята си, за да си поплаче там на воля, но чу, че в кухнята родителите ѝ разговаряха на доста висок глас .

Баща ѝ почти крещеше:

– Първо на първо тази играчка струва много пари, второ на второ не съществуват розови зайци и трето не всичко се върти около нея. Сега иска розов заек, а какво ще бъде след две години?

„Нищо няма да бъде“ – помисли си Таня.

Повече писма до Дядо Мраз тя не написа ….

Нищо не се случва, докато някой не започне да мечтае!

Библията е пълна с хора, които са имали дадени от Бога мечти. Авраам е мечтаел да бъде баща на велик народ. Моисей е искал да спаси една нация и собственото си семейство. В Писанието, има всякакви хора, които са били вдъхновени от Бога мечтатели, като Даниел, Павел и Давид.

Ефесяни 3:20 казва: „А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим“.

Бог е в състояние да направи много повече, отколкото бихме могли да искаме.

Не знам за вас, но аз обичам да мечтая. Сещам се за някои мечти, които съм имала в живота си, но така или иначе, те не са се осъществили.

Когато един ден застанем пред Него ще осъзнаем, колко много неща бихме могли да направим, ако бяхме се доверили на Бога малко повече.

Бог ни е дал всичко необходимо, за да постигнем това, което е планирал за нас. Мечтайте за вашите взаимоотношения, брак, семейство и кариера.

Вашата вяра може да превърне тези мечтите в реалност, защото Бог е в състояние да направи много повече, отколкото можем дори да си представим.

Стоян дълго се въртеше в леглото и не можеше да заспи.

– Мамо, защо татко не спи в къщи? – попита накрая Стоян.

– Той отиде много далеко по работа, – без да ѝ мигне окото го излъга Невена.

Тя нямаше сили да признае пред сина си, че баща му ги е зарязал.

– А кога ще си дойде? – Стоян попита настойчиво .

– Скоро, много скоро, миличък, ….

– Мамо, татко ми липсва. А той скоро ли ще си дойде?

– Баща ти го изпратиха на доста продължителна командировка. Той е добре, не се притеснявай.

– А защо не ни звъни? Хайде да му се обадим, – Стоян не желаеше така да останат нещата.

– Сега не можем да му се обадим, сине, той е много зает. Като се освободи, ще ни се звънне непременно.

Спасителната лъжа не за дълго помагаше на Невена да скрие истината. Стоян постояно питаше за баща си.

И тъй като мъжът ѝ не се появи след няколко седмици, Невена трябваше да разкаже на сина си всичко, както си е.

– Татко ни е напуснал? Той повече не ни обича? – горчиви сълзи една по една се стичаха от детските очи.

– Какво говориш, миличък, обича ни. Разбира се, че ни обича. Просто татко преминава сега през труден период. Навярно скоро ще дойде пак при нас.

Но баща му не дойде. Малкия Стоян чакаше вести от баща си. Очакваше, че ще му се обади за рождения му ден. След това помоли Дядо Мраз да изпълни най-голямото му желание, но времето течеше, а желанието остана неизпълнено.

Невена забелязваше колко тъжен става синът ѝ от ден на ден. Тя разбираше, че момчето много е обидено на баща си за това, че не го в потърсил.

А и тя самата не знаеше как да му помогне, защото не можеше да се справи с болката, че бе отхвърлена и изоставена……

На пръв поглед, това изречение може да изглежда неуместно, абсурдно и нелогично, но това е само на пръв поглед. Трябва по-внимателно да погледнем и да помислим добре върху това.

Когато говорим за Рождество, навярно ще се досетите, че става дума за Исус, Неговата мисия, учение, влиянието Му върху нас и нашия живот.

Искате примери? Ето ви няколко.

Пияницата или наркоманът покаяли се пред Бога, искат сила от Всевишния, за да се освободят от зависимостта. И Бог дава свобода. Увеличават ли се дните им на живот?

Народ, който се е обърнал към Бога с цялото си сърце, ще престане да твори военни планове и няма да изпрати синовете си на фронта. В цивилния живот те ще живеят много по-дълго от тези, който умират като герои в една безсмислена война.

Евангелието, оказва силно влияние на децата и ги насърчава да почитат родителите си.

В този случай Бог изпълнява обещанието си:

„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“.

Е, убедихте ли се, че Рождество удължава живота? Но Раждането на Исус Христос прави много повече, отваря ни път към вечността, където ще бъдем заедно с нашия Творец.

Василий Родзянко е известен руски мисионер от семейство на емигранти, които е служил във Великобритания и САЩ.

В продължение на много години, епископ Василий водел религиозни предавания по ВВС. Слушали го много хора от Източна Европа.

Веднъж през 90-те години Родзянко дошъл в Русия. И там някой го поканил да се помоли за някаква нужда в затънтеното село Кострома.

По пътя, докато Василий пътувал със свой приятел, станала авария. От прозореца на колата Родзянко  видял да лежи възрастен човек. Той бил мъртъв. Близо до него стоял синът му и плачел.

Василий слязъл от колата и казал на скърбящия човек:

– Аз съм свещеник. Ако вашият баща е вярващ човек, трябва да се помоля сега за него.

– Да, направете всичко, както трябва, – отговорил синът на загиналия. – Моя баща беше православен вярващ. Вярно е, че никога не е ходил във храм, защото всички църкви наоколо са разрушени. Но той казваше, че си има духовен баща.

Василий извадил дрехите необходими за специалния вид молитва за упокой на православните християни и се приготвил да извърши необходимото. Преди Василий да се помоли, той попитал синът на починалия:

– Как човек, който не ходи на църква, може да има духовен баща?

– В продължение на много години той слушаше всеки ден религиозни предавания от Лондон. Те се водеха от някой си Василий Родзянко. Този човек баща ми смяташе за свой духовен учител, въпреки че никога не го е виждал през живота си.

Тази история е не само чудесна среща. Тя говори за любовта. Именно любовта е главния принцип на мисионерската дейност.

Ако човекът, който ти разказва за вярата, няма любов към теб, то едва ли ще чуеш думите му.