Един влиятелен британски политик не спирал да досажда на Дизраели с искане:
– Дайте ми титлата барон!
Министър председателят не можел да уважи молбата на този човек. Но успял все пак да отхвърли заявката, без да наранява чувствата на просителя.
– Съжалявам, че не мога да ви дам титлата барон, – казал Дизраели, – но ще ви дам нещо много по-ценно. Ще кажете на приятелите си, че съм ви предложил титлата барон, но вие сте отказали да я приемете.

Барон Карл Фридрих Иероним фон Мюнхаузен е бил напълно реална личност живял 1720-1797 г. То бил потомък на нижнесаксонския род Мюнхаузен.
На 17-годишна възраст заминал от немския град Боденвердер за Русия, за да стане паж. След това започнал кариера в армията и достигнал до званието ротмистър, след което се върнал в Германия.
От 1752 г. до края на живота си живял в Бондервердер. Общувал предимно със съседите си, които разказвали удивителни ловджийски истории и за приключенията си в Русия.
Тези истории, а също преписаните на барона преживелици, помогнали да се появи барон Мюнхаузен като литературен герой.

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

В продължение на хиляди години нито един враг не е могъл да покори тази крепост. И това не е никак чудно. Трябва да имаш шапка невидимка, за да преминеш през 14 крепостни стени и 5 подемни мостове. В непристъпността на крепостта може да се увери всеки, който рискува пеша да се изкачи на върха, където се намира тя. Периодически ще се натъква на плашещи механизми за изстрелване на камъни върху главите на натрапниците. Трябва да се вземат в предвид и опасните пропасти плюс двучасово катерене по не много лесен път към замъка Хохостервиц.
Стариния замък на хълма Магдалена в прекрасната Каринтия бил построен през 11 век, като отбранително съоръжение. А през 16 век, готвещ се да отблъсне нашествието на турците, барон Георг Кефенхулер го укрепил и преустроил. В този си вид замъкът се е съхранил до днес.
Замъкът се издига на височина 1056 м над долината. От стените му се открива великолепна гледка към околността.
През средните векове жителите на замъка не само са се любували на откриващата се панорама, но са следили за прииждащи врагове. Не без основание казват, че в хубаво време се вижда половината на Австрия., а самата крепост се вижда от 30 км.
Замъкът Хохостервиц и днес принадлежи на наследника на барон Кефенхулер. Страшната крепост радушно среща гости. За тях е построен „рицарски лифт“, за да не се уморяват при трудното изкачване.
Самият замък разполага с богата колекция от предмети за бита, украшения, рицарски доспехи и оръжия. В замъка има музей със своите „шедьоври“ – капитан на охраната облечен в средновековна броня. Ръстът на рицаря е 2, 25 м. Наричат го „Великана на замъка Хохостервиц“.
Друга атракция на крепостта е готическия параклис, където можете да се насладите на стенописите от 16-ти век. и орнаментите от 17 век.
В историята на замъкът сигурност има много страници за битки и герои. Но има и приказна, вълшебна глава. Тук киностудия Disney е снимала прекрасната приказка за Пепеляшка.

Когато се говори за жена изобретател не е възможно да не си спомним за вдовицата Клико. Предполагам, че знаете, че това не е просто марка шампанско, но и име на жена.
Барб – Никол Клико, родена в Пансарден се омъжва през 1798 г. за Франц Нико син на Филип Клико – Муирон основател на винарно предприятие. Тогава Барб – Никол била на 21 години. Тя не била красива и елегантна, но приела от баща си барон Пансарден проницателността и находчивостта в бизнеса.
Умна и образована девойката бързо вникнала в работата на мъжа и свекъра си. След шест години щастлив брак Барб – Никол останала вдовица. Нямало кой да застане на руля на компанията на една от най-големите винени империи във Франция и младата вдовица запретнала ръкави…
Но не всичко било толкова просто. Въпреки, че на вдовицата било на разположение огромно наследство, което се състояло, освен от голяма сума пари, но и лозя, растящи върху богатите почви на Реймс, голяма изба за съхранение на вино и добре обучени, високо квалифицирани професионалисти винопроизводители, предприемачката се сблъскала с големи трудности.
През тези години, самият факт, че начело на такава огромна компания стои млада аристократка, предизвикала възмущение и противодействие от страна на конкурентите, който очаквали падането на дома Клико. Впрочем Никол не била родена аристократка. Нейният баща приел баронството си от Наполеон. Като момиче е възпитавана в строгост и домашни занимания, като музика и бродерия, за това никой не очаквал от нея такива успехи, който тя достигнала много бързо.
На вдовицата дошъл на помощ помощника на свекъра й мъдрия и опитен Луи Боне, предан на дома Клико.
Мадам Клико смело се заела с работата. Ежедневно лично обикаляла лозята, анализирала състава на почвата, съветвала се по въпросите за придвижване в международната търговия с Луи Боне. Водела си записки, в които безстрастно фиксирала всички успехи и поражения, отчитала опита и промисляла следващите стъпки.
Никол Клико обявила мото „Има само едно качество – най-доброто“ и започнала да се бори за по-високи стандарти на качеството на виното.
През тези години шампанското се смятало за евтино и Никол си поставила задача да го направи аристократична напитка. В това й помогнала нейната съобразителност. Тя решила да се отърве от утайката, която оставала при отлежаване на виното. Утайката влошавала виното и неговия вкус.
Никол Клико измислила техника, която при разклащане на бутилката да се отделя утайката.  Идеята й била 2-3 месеца да се държи бутилката под особен наклон, като всекидневно се изменя ъгъла му и това се правело ръчно. Така по естествен начин утайката се натрупвала в гърлото на бутилката. Гърлото замразявали, извличали утайката и виното ставало съвършено прозрачно.
Устройството за този метод измислила самата Никол, тя просто пробила дупки в обикновена маса. Принципа на този метод се заключава в това, че в рамките на три месеца шампанското се разклаща с ръка. При това бутилката се накланяла под определен ъгъл, като едновременно се увеличава ъгъла на наклона на гърлото.
И до сега най-добрият сорт На „Вдовицата Клико“ се прави по този начин.
Със своите добри помощници завоювала Франция, а след това и други страни.