Това е доста интересна история, която разказват местните жители. Става дума за град Бяла, който се намира между Бургас и Варна, на брега на Черно море.
Всичко започнало с това, че един немски бизнесмен решил да закупи земя в района на град Бяла и да построи там жилищен комплекс. Казано – сторено. Комплексът бил построен. Но бизнесменът не спрял до тук.
Той закупил парче земя от нос Св Атанасий и планирал там да построи жилещен комплекс. И според местните, желаещи строители имало много.
Земята била закупена и се започнало строителството. По време на строителните работи открили древни археологически останки.
Независимо от това строителството на дома продължило и било завършено.
Но за архиологическите находки се разчуло и тук на нос Св. Атанасий започнали интензивни археологически дейности. Основно работата била в интервала 2009 до 2012 г. През 2013 г. работата продължила, но е вече към своя край.
Била открита древна крепост от IV-VII век, древно селище, ранно христиански комплекс.
Тази крепост е била разположена като триъгълник вдаден в морето. Такова разположение е позволявало крепостта да бъде защитена в малкия залив и до нея се идвало с плавателни съдове.
Крепостта е била добре укрепена със висока стена пред, която бил изкопан дълбок ров. Дължината на стената е 250 метра. Тя обгражда площ от 35 хектара.
На мястото на разкопките е намерен християнски комплекс, в който влизли – обществена баня, здания, съоръжения, водопровод, канализация, винарна, пещи за изпичане на керамика.
Всичко това говори, че в крепостта е кипяла бурна дейност, имало е търговия, развивало се е земеделието и риболовството.
Кръщението е било едно от най-важните ритуали в раната църква.
Зданието за кръщение е изградено на здрава основа. Стените са изпълнени с надписи и стенописи.

Жена си изгуби телефона. Рови бързо из апартамента. Взема телефона на мъжа си. Намира контакт с „любимата“. Звъни. Търси телефона си по сигнала.
Изведнъж от другия край на линията се чува женски глас:
– Ало….
Жената започва истерично да крещи. Нахвърля се с груби думи към мъжа си. След това се затвори в банята и се разплака.
Мъжът е в шок. Той също набира „любима“, на другият край на линията се чува бодър женски глас:
– Намерих този телефон. В него нямаше пари. С никой друг не можах да се свържа….. Как мога да го върна?

Pterocarpus angolensis е тиково дърво, растящо в Южна Африка. Понякога го наричат „кървотечащо“, поради това, че отделя сок в тъмно червен цвят.
Стволът започва да се покрива с „кървавочервени“ ивици, в следствие на което дървото заприличва на отсечен крайник на някакво гигантско животно.
В Африка този червен сок традиционно се използва като естествен оцветител за различни нужди. Така например, той се смесва с животинска мазнина и с тази смес се намазва лицето и тялото.
На този сок преписват магически свойства, способни да лекуват болести на кръвта, тения, малария, треска, избавяне от проблеми със зрението, стомаха, облекчаване на силна болка и други.
От дървесината на дървото се получават мебели с високо качество. Тя леско се разрязва и обработва, при съхнене почти не променя размерите си. Поради издръжливостта си е добър материал за направа на лодки, канута и подове на баня.
„Кървотечащото“ дърво израства от 12 до 18 метра. Има красива чадърово оформена корона, а цветовете му са жълти.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Било е направено проучване на общественото мнение по този въпрос, поръчано от американските медии. Оказало се, че 48% от съвременните жени са готови да изкарат един месец без секс, но не и без любимите си джаджи.
Всяка двадесета от запитаните не се е разделяла със смартфона си, дори по време на сън. Проучването обхваща около 3000 души. 583 жени от тях са си купили водоустойчив калъф за устройството си, за да бъдат с него и в банята.
Зависимостта на хората от високотехнологични устройства в съвременния свят е станала твърде силна и те не могат да се раздели с техните приспособления, дори и за минута.
Проучването показало, че 76% от анкетираните проверяват смартфона си на всеки час, а останалите на всеки 15 минути.
Някои от жените са заявили, че постоянното пребиваване в мрежата подкопавало вярата им в хората. Една от анкетираните казала, че сега, когато тя непрекъснато преглежда електронната си поща и влиза в социалните мрежи, животът за нея е станал по- роботизиран.
Странно е, но само 27% от участниците в изследването признават, че имат зависимостта от смартфони. Но когато ги попитали: “ Дали бихте искали да се върне към дните, когато Интернет все още не е съществувал?“ , 71% отговарят отрицателно.
Социолози и психолози предполагат, че в този случай можем да говорим за „смарфономания “ , когато човек започва да изпитва абстинентен синдрома, ако дълго не използва мобилни устройства.
Предишни изследвания са показали, че тези, които са се опитали да се откажат от смартфони и други джаджи, най-малко за един ден, са изпитали чувство на „срив“, както при наркоманите.