В студено време, имунната система на човека е отслабена, а огнища на вирусни заболявания се случват едно след друго. Няма нищо по добро от растящи в саксия лук и чесън. Свежите пера не само ще убият вирусите в организма, но ще очистят въздуха в помещението.

А какво ще кажете за стайните растения? Например, за лимон отглеждан в саксия?

Ползата на домашния лимон не се изчерпва само с плодовете. Ако в къщи имате малко лимонено дръвче в саксия, въздухът в помещението ще бъде практически стерилен, а микробите и бактериите не могат да се размножават.

Ароматичните масла, отделени от лимона премахват умората и увеличават работоспособността. За това не е лошо да се погрижиш да се появи такова дръвче в дома и офиса ви.

Драценът, фикусът, хлорофитомът, папрата, бръшлянът, алоето, гергината, ментата и декоративната палма могат да се грижат за вашето здраве и ще осигурят имунитет на семейството ви.

Няма съмнение, че хората се нуждаят от прясна вода, за да оцелеят. Тя помага при храносмилането и регулирането на други функции в организма.

А ако около нас има само море и няма питейна вода, можем ли да пием морска?

Алан Бомбар открил, че с морска вода също може да се оцелее, ако се пие по-малко, не повече от 950 мл на ден.

Така че на теория можем бавно да „научим“ тялото си да взема малко количество морска вода, но употребата на големи дози причинява необратими последици, дехидратация и дори смърт.

Морската вода изтегля влагата намиращи се в клетките на тялото.

Да пием вода от морето съвсем не е безопасно, защото тя съдържа бактерии, които водят до различни заболявания.

Съдържанието на сол в морската вода е твърде голямо, за да може организмът ни да я разгради.
Морската вода се отразява неблагоприятно на бъбреците, в резултат на което те могат да откажат да работят.

Броненосците са единствените животни, които страдат от проказа наравно с човека.

Инкубационният период на проказата е от три до пет години, но може да варира от шест месеца до няколко десетилетия!

Най-много болни от проказа има в Бразилия, Индия и Мианмар.

Счита се, че болестта е възникнала в Източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Създаването на ваксина срещу проказата е трудно, тъй като бактериите причиняваща заболяването не могат да се поддържат в лабораторни условия.

Проказата се третира чрез лечение. Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата дапзон и рифампицин в продължение на шест месеца, а на лепроматозната проказа с рифампицин, дапзон и клофазимин в продължение на дванайсе месеца.

Съседите гледаха Петър Николов и не можеха да повярват на очите си. Често си шушукаха зад гърба му:

– Направил някакъв експеримент върху себе си.

– Ял безсмъртни бактерии.

Колегите му го уговаряха:

– Като не искаш нас, поне семейството си включи в експеримента.

– Не съветвам друг да повтори опита ми, – казваше загрижено Петър.

Николов бе доктор по геологоминералогическите науки В университета се занимаваше с проблемите на вечно замръзналата земя.

Бактериите бяха негова специализация, макар и не пряка. Преди 20 години микроорганизмите бяха пленили Николов. Той изучи всичко, което учените бяха открили още в началото на 20 век за бактериите във вечно замръзналата земя на полюсите.

Самият той участва в не една експедиция. Увличаше се от идеите на геронтолизите и микробиолозите. Пет години прекара в микробиологичната лаборатория на Университета в Хокайдо, опитвайки да разшифрова ДНК на бактерията.

Тази бактерия Николов беше намерил в замръзналата почва високо в планината и най-странното, тя бе жива. Това беше парадокс, сензация.

– Защо всички живи организми на земята живеят ограничено време? – Петър се разхождаше неспокойно из стаята и разсъждаваше на глас. – Състава и биохимията на клетките до сега е добре изучен. Знаем, че при натрупване на повреждания се нарушава синтеза, разрушава се ДНК. До днес смятахме, че това е основната причина за стареенето и смъртта на живите организми.

Петър разроши косата си с ръка и се вгледа в изследванията си.

– Странно, но с древните едноклетъчни, намиращи се в замръзналата земя, нищо подобно не се случва. Те не се разрушават, не стареят и не умират. Живеят много години и се чувстват много добре. Микроорганизмите са били обградени от лед, но вътрешноклетъчната вода не е замръзнала. Нейното количество се оказа само седемнадесет процента по-малко, отколкото в традиционните растителни клетки.

Бактерията, която Петър изследваше се оказа суперприспособима. Той я бе поставил в бутилка с коняк. Течността помътня но бактерията остана жива.

– Невероятно! – възкликна Николов. – В природата съществуват организми, които не умират от алкохола. Те не само не умират, но и се размножават в него.

Антон, един от колегите му бе полюбопитствувал:

– Ти така ли ги погълна?

– Не разбира се, – засмя се Николов. – В такава концентрация е опасно да се опитва. Конякът използвам само за експеримента. Аз погълнах няколко бактерии, но в безопасна концентрация заедно с вода.

Николов преди да изпробва бацила на себе си, бе провел не малко експерименти с плодови мушици и мишки.

– Резултатите са направо зашеметяващи, – бе споделил с колегите си Николов. – При мишките се подобри двигателната активност и се увеличи продължителността на живота им. Това е парадоксално, защото обикновено тези неща са несъвместими. Колкото повече енергия изгаря организма , толкова по-малко той живее.

Изглежда част от тези бактерии бяха попаднали в питейната вода на района, защото той се славеше с много столетници, независимо от лошата среда и тежките климатични условия.

– Навярно тайната на столетниците тук се крие в уникалните свойства на бактерията, – предположи Николов.

– Как реагираха жена ти и децата ти за този рискован експеримент? – подпита го Стоян, негов приятел от детството.

– Те бяха против, – каза Николов. – Страхуваха се, че мога да умра.

– Изглеждаш по-млад и съвсем си престанал да боледуваш, – подхвърли му Антон.

– В науката се говори за резултат, когато е налице статистика, доказателства и заключения, – каза сериозно Николов. – За опитите с мушиците и мишките написах статия, но за личния си опит нямам морално право да говоря. В крайна сметка, моите субективни заключения могат да бъдат и погрешни.

– Кажи на хората, че тези бактерии действат положително на човешкия организъм и те ще решат, че това е еликсирът на безсмъртието, – засмя се Горан.

– Да но до еликсирът е още далече, – натърти Николов. – Ние не знаем защо живеят полкова дълго и как се приспособяват към всякаква среда. Какво ги защитава, та техния геном не се поврежда? Това ни предстои да открием.

– Ако разгадаем тази загадка, – усмихна се Мирон, – открили сме тайната на дълголетието.

При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.

Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от  вида B. cereus.

Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.

Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.

Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.

Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.