Даниела позвъни, а после поздрави Елена, която се показа на вратата. Елена докосна с пръст устните си и се измъкна навън, като тихичко затвори вратата зад гърба си. Покани с жест гостенката към другия край на верандата. Щом седнаха, прошепна:

– И двете спят на дивана. Изтощени са.

– Ти сигурно си капнала от умора, – тихо каза Даниела. – Донесох ти малко храна. Мога ли да направя нещо друго за теб или децата?

Елена се усмихна тъжно.

– Благодаря все пак, че дойде, – усмивката ѝ помръкна. – Решихме с хората тук, че момичетата са прекалено малки, за да присъстват на погребението на родителите си. Ще ги взема, да живеят при мен. Трябва да събера багажа им, а времето ми е малко.

Елена изглеждаше объркана:

– Трудно мо е да определя какво да вземе и какво да оставя? Жилището ми е малко, не мога да взема всичко. Опитвам се да разбера какво би имало някаква стойност за момичетата, когато пораснат.

Очите  на Елена се изпълниха със сълзи. Очевидно не можеше да говори повече и се загледа в далечината.

Дочу се някакъв шум откъм вратата. Едно от децата се измъкна тихо навън. Тъмната му коса бе рошава, по рокличката имаше петна от кетчуп, а крачета бяха боси. Момиченцето пъхна палеца в устата си, сгуши се в крака на Даниела и облегна глава на бедрото ѝ.

Даниела го вдигна на ръце и го прегърна. Детето мигновено заспа на рамото ѝ.

– Съжалявам, – прошепна Елена, – оставих ги малко да поспят, но изглежда Маги  се е събудила от гласовете ни.

На Даниела ѝ харесваше да усеща допирът на малкото телце до себе си.

– Не се притеснявай. Бива ме в това.

– Само на три годинки е. Дори не знае какво е станало. Нито пък сестричката ѝ. Не знам как да им кажа.

– Ще се справиш, – опита се да я успокои Даниела.

– Дали няма им навредя ако им кажа направо истината? Лошото е, че няма кой да се погрижи за тях. Аз съм единствената роднина на майка им. Родителите на баща им са много възрастни, а двамата му братя имат по четири деца. Не бих искала момичетата да са с тях. Виж, как внезапно се преобръща целия ти живот, – въздъхна Елена. – Нищо не подозирах, когато телефонът ми звънна вчера по обяд.

Даниела постоя още малко, побъбра си с Елена, опита се да я разсее от мъката и предстоящите грижи. Най-лошото бе, че децата бяха останали без родители. Внезапна катастрофа бе отнела живота им. Сега можеха и да не разбират какво се е случило, но когато пораснат ……

Виктор тръгна в командировка. С него пътуваше Светла. Регистрираха се на летището. Той предаде багажа си и изведнъж почувства силна умора. Главата му сякаш беше пълна с олово, а гърлото с пясък.

В медицинския пункт бързо прегледаха Виктор и лекарят му каза:

– Вероятно имате хепатит.

– Боледувал съм от хепатит преди двадесет години, – възрази Виктор, – но при хепатита не боли гърло.
Прегледаха го и други специалисти. Един от тях погледна строго Виктор и каза:

– Отивайте веднага в „Бърза помощ“!

Виктор се ядоса и се отправи към вратата. Зад гърба си чу един от „специалистите“ да му казва:

– Ако не отидете в болницата вие ставате престъпник. …. вашата болест можете да заразите околните и да предизвикате епидемия.

Светла хвана Виктор за ръката и отидоха да търсят раницата му, а след това върнаха билетите на касата. Виктор гореше и през цялото време мърмореше:

– Как мога да отида в инфекциозната болница, когато аз съвсем не съм заразен?!

Светла го погледна и гневно попита:

– Искаш ли да търсим изобщо “Бърза помощ“?

– Не искам, – чесно призна Виктор.

– Тогава, – попита Светла, – защо е нужно да ходиш, щом не искаш?

Виктор се изненада. Той не се изненада от логиката на въпроса, нито от свободата, която следваша тази логика. Виктор беше удивен от това, че жена му помогна да  изгони страха от себе си.

За първи път някой беше се досетил за страховете му и тактично по женски беше ги отстранил. В същата минута се почувства свободен. Такова нещо трудно се забравя.

Светла и Виктор тръгнаха към нейната квартира. Там той спа непробудно 14 часа. После се оказа, че само се е простудил.
Вечерта Виктор се почувства напълно здрав.

С малко изменение на куртката, тя се превръща в тигър, слон или други животни, които са застрашени от изчезване. Тази необичайна трансформация е направена с цел да изтрие границата между човека ловец и животните, които той убива.
Древните хора са слагали върху себе си животински кожи, за да се стоплят. В днешния свят не е необходимо да се убиват животни, но човекът е останал верен на тази традиция. В резултат на това, много видове са на ръба на изчезването, а други са изчезнали от лицето на Земята.
За да привлече вниманието към проблема на застрашените животни, лондонският дизайнер Рохан Чобра е създал необичайна колекция от облекла – якета, оформени като силуети на диви животни, застрашени от изчезване. Благодарение на гениална система от ципове и закопчалки, якета в зависимост от модела приемат формата на носорог, слон, тигър или планинска горила.
Според Рохан, всяка куртка напомняне на човека за неговото лично участие в унищижаването на животните на Земята. „Опитах се да неутрализирам границите между ловеца и плячката му“, – казва дизайнерът.
Български дизайнер е създал трансформиращи се куртки и якета, които се превръщат в ръчен багаж, но той ги е замислил с по-прагматична цел, свързана преди всичко с комфорта на човека.

Предстои ви път, а трябва да вземете толкова неща със себе си. Мислите си: „Дали е добре да взема две чанти вместо една“?
Но веднага се отказвате от идеята, защото и двете ви ръце ще бъдат заети, но може би раницата ще свърши по-добра работа?! Но дали тя ще може да събере всичко.
А ако взема по-малко багаж? Да но ако ми трябва нещо, а то е останало в къщи, каква полза, че съм си взела багаж?
Мислите от този род са тягостни и мрачни, но ….
Оказва се, че ако нещата в чантата се опаковат правилно, в нея ще влязат много повече неща отколкото обикновено. Не вярвате ли?
Тогава погледнете!

Една от тенденциите в света е акцентът върху компактните превозни средства.
Така че, все повече и по-често сме свидетели на сгъваеми велосипеди, които просто могат да се носят в офиса и поставят в кутия или Мото куфар, за който всеки си мечтае.
Но сега можем да видим нещо повече от средство за придвижване. Особено, когато може да се комбинира придвижване до спирката и движение с обществения транспорт.
За Trikelet, се твърди, че е най-малкият сгъваем електрически скутер в света. Неговите параметри, когато той е сгънат, го правят доста компактен.
Той може да се смали до много малки размери и да се носи даже и във влака, където ще изглежда като ръчен багаж. Неговата големина съответстват на мястото за багаж в купето на влака.
Той може да се тегли по земята и като ръчна количка за багаж.