Слънчевата светлина зарежда с енергия Т-клетки, които играят централна роля в имунитета на човека.

Всички знаем как слънчевата светлина спомага за образуването на витамин D, който влияе върху имунната система.

Изследователите са открили, че ниските нива на синята светлина в слънчева светлина са причина Т-клетки да се движат по-бързо. Това е първата записана клетъчната активност на човека в отговор на действието на слънчевата светлина.

Т-клетки, независимо дали  са помощници или убийци, трябва да се движат, за да вършат работата си, за да стигнат до мястото на инфекцията и да организират отговор.

Резултати показват как слънчевата светлина активира ключови имунни клетки и повишаване тяхното движение.

Докато за производството на витамин D се изисква ултравиолетова светлина, която може да причини развитието на рак на кожата и меланом, то синята светлина от слънцето, както и специалните лампи, са напълно безопасни.

Авторите добавят, че трябва да се направят много експерименти, за да разбере какво точно е влиянието на тези резултати, но те предполагат, че ако активирането на Т-клетките има само положителни аспекти, на пациентите може да се предлага светлинна терапия, която  ще активира техния имунитет.

Нови изследвания показват, че синдромът на прегаряне по време на работа може да бъде причинено от несъответствие между вътрешни нужди и спецификата на работата.

Например, един приятелски настроен счетоводител жена, обичаща да общува с хора, имат малък шанс това да направи това с колегите или клиентите си.

Този вид несъответствие, между изискванията на работното място и социалната необходимост, прави човек по-склонни към емоционално прегаряне.

Под дългосрочно прегряване се разбира реакцията на хроничните емоционални и междуличностни стресови фактори на работното място.

Учените са установили, че за да се предотврати „изгарянето“, важно е да има съгласуваност между нуждите в два основни аспекта на работата: нуждата от вниманието от страна на другите и способността да поеме отговорност за други хора.

Шизофренията е едно от най-сериозните хронични и психични заболяване.

Хората чуват гласове, виждат халюцинации, страдат от параноя и правят усилия да се съсредоточат.

Нови изследвания показват, че редовната физическа активност може да помогне за облекчаване на някои от тези симптоми.

Изследователи от Университета на Манчестър анализирали научната литература и идентифицирали 10 независими клинични проучвания, включващи 385 пациенти с шизофрения.

Те сравнявали участниците, които са били ангажирани в някаква физическа дейност, като аеробика, джогинг, колоездене, и интерактивни видео игри.

Изследователите разбрали, че след 12 седмици активна физическа дейност, аеробните когнитивни функции  са подобрени.

Много от пациентите с шизофрения имат проблеми с вниманието, паметта и други аспекти на когнитивната функция, която намалява способността им да функционират в реалния свят, обаче, аеробните упражнения подобрява състоянието им.

Колкото повече са физическите упражнения, толкова повече ще се подобри работата на мозъка.

Новият материал получен от американски учени, дава възможност да се събира ефективно вода от въздуха. Тези кондензатори ще могат да се използват в засушливите райони на планетата.

Новият материал „изсмуква“ водата от въздуха много по-бързо от предишните аналози. За образец учените са избрали бръмбари пустинници и кактусите, които оцеляват в много сухи условия.

Например, бръмбар от пустинята в Намибия събира вода рано сутрин чрез специални мембрани, намиращи се на краката му, когато кондензацията във въздуха достига своя максимум.

Шиповете на кактуса помагат да се транспортира вода към тялото на растението.

Всички тези аспекти учените са включили в изкуствения материал за кондензация.

Дните станаха по-къси и захладня. Вятърът тихо шептеше в голите клони на дърветата: „Идва зима. Студът е набрал скорост и скоро ще се развихри и тук“, а те се навеждаха под напора му в знак на съгласие.

На Васил и Петър това не пречеше отново да се видят. Те често се събираха. Когато се срещнеха, разсъждаваха върху какви ли не въпроси. Днес на дневен бе ред любовта.

– Природата на любовта е необяснима, както Божествената природа, – каза Васил.

– Но знаем едно със сигурност, че където има гордост, няма любов, – допълни веднага Петър.

– Да така е, – съгласи се Васил. – Любовта е смирено забравяне за себе си и самоотдаване на другите.

– Докато грехът е „напомняне“ за себе си и забравяне за другите, – настървено започна да говори Петър. – Всички грехове са отказ на малко или много любов, те са изява на малка и голяма гордост.

– За това и не бива да превръщаме „грижите на плътта в похот“, – констатира Васил. – Не трябва да позволяваме на егоизмът да ни победи.

– Какво правим, когато общуваме с хората? – войнствено се отзова Петър. – Вместо да се раздаваме, забравяйки за себе си и полагайки поне малка грижа или тревожейки се за тях, вътрешно сме заети със себе си. Основната ни цел е самоутвърждаване.

– А когато се молим на Бога, се любуваме на хубавите думи и добре оформени изречения, изпълвайки се с тщеславие, – Васил обърна внимание и на този аспект от въпроса. – Във всичко това и много други неща като осъждане на другите, обиждане и раздразнение от околните, ламтеж за чуждото, ….. утвърждаваме своята грешна природа, а не Бог.

– Забележи какво казва Писанието: „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството“, тъй като в нея съвкупно съществува целия път към Бога, – подчерта Петър.

– Любовта събаря гордостта, отхвърля егоизма и самоугаждането, – продължи разсъжденията си Васил. – Ето защо съществува мрак не само в разврата, но и при фалшивата добродетел.

– Блажени Августин казва: „Всяка добродетел е любов“, – заключи Петър.

Двамата доста се бяха разгорещили. Обменените мисли им даваха повод за нови разсъждения.

Денят си отиде и нощта зае мястото му. Двамата приятели се надигнаха и си обещаха да се видят и на другия ден.