От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

По време на едно от изказванията на Бор пред Академията на науките в Русия му задали въпрос:
– Как успяхте да създадете такова първокласно училище за физици?
Бор казал:
– Това стана, защото аз никога не съм се срамувал и колебал да казвам на учениците си, че съм по-глупав от тях.
Лифшиц, който превеждал на Бор, превел тези му думи така:
– Това стана така, защото аз никога не се стеснявах да кажа на учениците си, че те са глупаци.
Залата се взривила от смях. Лифшиц попитал Бор още веднъж какво е казал, след което се извинил на аудиторията за грешката си.
– Това не е грешка на езика, – възразил Пьотър Капица от мястото си. -Тя изразява принципите различия между школата на Бор и тази на Ландау, към която принадлежи Лифшиц.
Репликата на Капица предизвикала бурни аплодисменти. Бор и Ландау се смеели по-силно от всички останали.

Краля много обичал майка си. В нейна чест той учредил нов празник – Ден на майката.

Тържественият ден настъпил. На площада били изложени произведения на изкуствата, прославящи любовта на майката. Цял ден поети и музиканти възхвалявали майчинството, но краля бил недоволен:

– Никой не може достойно да прослави майката! Нима в страната няма истински  творци?

– Вие не сте прав Ваше Величество! -казал внезапно непознат младеж.

– Как се осмеляваш да ми противоречиш! – разсърдил се краля. – Тогава покажи какво си донесъл ти за празника. Надявам се, че си създал нещо действително истинско?!

– Не съм донесъл нищо, защото… – започнал младежа.

– Рискуваш главата си! – гневно прекъснал краля юношата.

Но младежа спокойно продължил:

– Любовта на майката е недостижима, за това четката на художника и перото на поета не могат да я опишат и наполовина. Всичко велико и прекрасно на Земята е създадено благодарение на майката. Майката е осмото и най-велико чудо в света, защото седемте чудеса са създадени от творци, които е родила и възпитала майка.

Младежа замълчал, а хората го наградили с гръмки аплодисменти.