За първи път крема сирене се споменава в Англия и Франция през 17 век.

Приличащо на съвременното крема сирене е измислено  през 1872 г. от Уилям Лорънс, жител на град Честър от щата Ню Йорк.

През 1880 г. това сирене нарекли „Филаделфия“, тъй като в този град по това време се е приготвял продуктът с най-високо качество.

Много приличащи по вкус, структура, консистенция и даже по начин на приготвяне са сирената бурсен и маскарпоне.

Крема сирене „Филаделфия“ много лесно се приготвя в домашни условия.

То се състои от обезмаслено пастьоризирано мляко, млечни мазнини, суроватъчен протеинов концентрат, сол и суроватка.

Хората понякога са много жестоки. Повечето от мъченията и екзекуциите са били извършвани публично. А причина за смъртното наказание на даден човек може да се окаже някоя дреболия.

В средновековна Англия се е смятало за престъпление да имаш любов с никой чужденец. Всички граждани, който били хванати в любовни връзки с представители на други държави, ги обвинявали в държавна измяна и ги осъждали на смърт, като им отрязвали крайниците и главата.

Лошите пивовари в Персия били наказвани по доста жесток начин. Били удавяни в бирата, която са направили, като доказателство за тяхното престъпление. Или им давали да пият от произведеното от тях питие, докато се опият до смърт.

Събитията в Пловдив на 6 септември 1885 г не са голяма изненада за великите сили. И ако реакцията на великите сили се забавя, това се дължи по скоро на желанието им да разберат кой стои зад Пловдивския акт.
Правителството на П. Каравелов трябвало да постигне едно на пръв поглед абсурдно решение на въпроса, да се утвърди българското Съединение без да се нарушава формално Берлинският договор.
За изпълнение на тази сложна задача българското правителство възприема една изключително гъвкава тактика.
Тя съчетава постъпки пред всички Велики сили. Тази тактика не е нова. Само че сега тя се очертава по-ярко, защото и положението е доста усложнено и заплетено.
По отношението към големите държави е направено разграничение, като е показано предпочитание към Русия. Това е напълно естествено при традиционно близките българо-руски връзки.
Но от Петербург изобщо не отговарят на телеграмата на българския княз.
Реакцията на Петербург е обусловена от царската политика на Балканите и развитието в българо-руските отношения. Ангажирана в конфликта с Англия в Афганистан, Русия е против създаване на усложнения в Европа.
Отношението на руския цар  към  Ал.  Батенберг  се  прехвърля  и  върху българската  държава, от там и върху Съединението.
Румънското правителство отказва да участва в антибългарска балканска коалиция, защото смята, че Съединението ще укрепи българската държава и нейната самостоятелност, така ще се попречи на изпадането ѝ под пълно руско влияние.
Въпреки тревожните сигнали от всички страни българското правителство не губи самообладание. То продължава да се подготвя за отбрана и търпеливо да тропа на всички врати.
Оживената  преписка  между  дипломатическите  канцеларии  на  европейските  сили продължава. Съединението става заложник на голямата политика на всяка велика сила.
Съмненията, че Русия стои зад събитията в Пловдив, са разсеяни от негативната реакция на царското правителство.
Лорд Солзбъри  нарежда  на  английския  посланик  в  Цариград  У.  Уайт  да  настоява  за признаване  на  Съединението  под  формата  на  лична  уния,  т.е.  българският  княз Александър I да бъде назначен за главен управител на Източна Румелия. Така привидно
Берлинският договор не се нарушавал, а се променяло само управлението на областта.
От своя страна Портата не могла да не оцени, че идеята за персонална уния е приемлив изход, който, без да накърнява достойнството на султана, предотвратява задълбочаването на кризата.
Разногласията между великите сили бързо стават известни на света. В Белград разбират, че обсъжданията им ще се проточат, а всеки ден
работел в полза на българското Съединение. За да предотврати този изход, сръбското правителство изоставя изчаквателното поведение и преминава към решителни действия.
За да спаси престижа си в страната, крал Милан започва с нищо непредизвикана война.
Предстояли  най-трудният  момент  в  защитата  на  Съединението.  Дипломатическите преговори прекъсват и на дневен ред застанали бойните действия.Въпреки че преди това предупреждават Сърбия да се въздържа от въоръжена намеса, големите държави не дават открита подкрепа на Княжеството. Даже Англия, която подкрепя каузата на
Съединението, се ограничава с пожелания за победа на българското оръжие, в което впрочем не вярва.
Оказва се, че великите сили не се опасяват от сръбско-българската война, защото тя ще локализира конфликта на Балканите. Всички сили се противопоставят на турското нахлуване в Източна Румелия или на балканските държави в Македония. Интересът към балканското наследство на империята е общ и все още няма готовност за неговото
преразпределение.
Българската армия свършва работата си – идва ред на дипломацията. Победата прави възстановяването на статуквото в Източна Румелия почти невъзможно, но това не означавало край на изпитанията за Княжеството.
Очевидно въпреки различията помежду си силите търсят формула за признаване на Съединението. Това много добре е разбрано от българското правителство, което взема изпреварващи мерки. В края на декември князът подписва редица укази, целящи административно и институционно сливане на Княжеството и Източна Румелия, и
единна организация на Войската. Българското правителство бърза, защото Сърбия използва примирието, за да се превъоръжи, а Турция държи на границите големи военни сили.
На 24 март 1886 г. посланиците на великите сили в Цариград подписват т.нар. Топханенски акт. Така се слага край на мъчителната дискусия по българското Съединение.
На 13 април на тържествена аудиенция в София Шакир паша връчва на княз Александър I султански я ферман, с който му се поверява главното управление на Южна България.
След подписването му страната се връща към нормален живот.

И това не е краят на мъките …..

Тези, които с копнеж си спомнят за забранените сирена, трябва да отидат в Англия през пролетта.

В последният понеделник на месец май на хълма Купре-хил близо до град Глостър се провежда състезание по пързаляна върху сирене.

Основното тук е не само да не изядеш инвентара, но и да не се пребиеш.

Хълмът е стръмен, сирената се търкалят бързо и много от участниците се премятат през глава след тях.

Когато отивате на екскурзия, желаете да видите най-известните забележителности, да изучите културата и кухнята на дадена страна.
Сега е възможно да посетите убежищата, които са строени в различни страни в случай на ядрена война
Днес ви представям „Абатство за запазване на данни“ в Лондон, Англия. Тук се съхранява знанието на света.
В случай на ядрена война в Лондон, започнали да събират всевъзможни научни данни, за да не бъде загубено знанието след апокалипсиса.
Изкуствените подземни бункери предизвикат двоен смисъл. От една страна, те дават надежда на хората, че може да оцелеят при всякакви катаклизми, но от друга страна, са свидетелство за песимизма на обществото, че войната не може да бъде избегната.