Светлините заливаха главната улица. Шум и музика се чуваха отвред. Едни си казваха:
– Коледа е! Да празнуваме!
Други обявяваха:
– Днес е Рождество! Исус дойде да ни освободи от робството на греха!
Стамен и Златан вървяха сред тълпата и се оглеждаха. Единият сочеше с пръст едно, а другият подръпваше приятеля си натам, където бе привлечено неговото внимание.
– Гледай как алчните търговци се борят за нашето време и пари, – засмя се Стамен.
– Моловете са пълни, а столовете и пейките в църквите са празни, – въздъхна тъжно Златан.
– Нима те учудва това? – попита Стамен. – Нищо ново под слънцето.
– Така е, – съгласи се Златан. – Едно време Ирод с алчност в сърцето е приветствал мъдреците от изток, като е очаквал да се отвори нов търговски път чрез тях към царството му.
– Представям си, – ококори очи Стамен, – как се е притеснил, когато е разбрал каква е истинската им мисия.
– Духът на Рождество не се е изгубил и вярващите ще се съберат, за да се поклонят на Царят на царете, – Златан вдиша от омаята на празника.
– Не трябва да позволяваме разни ритуали и традиции да омаловажават празника, – плесна с ръце Стамен.
– Нека да празнуваме така, че да свидетелствуваме на умиращия свят за удивителната жертва, която Исус принесе за нас, – очите на Златан искряха с необикновен блясък.
– Цялата небесна слава е била Негова, – каза възторжено Стамен, – но Той я остави, за да дойде на земята и това го е направил заради всички нас.
Ирод не поиска да предаде трона на Исус. Той дори се опита да унищожи Царят на живота.
А вие готови ли сте да отстъпите престола на живота си на Исус?
