Оказва се, че Краков през XIX век е бил независима държава.
През този период в развитието на града е прието той да се нарича Свободния град Краков.
Независимата държава е създаден от Виенския конгрес през 1815 г., след края на Наполеоновите войни.
Тя просъществувала до 1846 г.
Тогава Краков на 72 години преминал под властта на Австрия.
Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.
На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.
При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….
На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.
Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.
Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.
Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.
– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.
Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.
Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.
– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.
И той доволен запял фалшиво популярна унгарска мелодия.
– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….
– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …
– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!
Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.
Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.
Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.
Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“. 
Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.
Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.
Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.
Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.
– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби? – питаше се Юсра.
Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.
Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.
Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.
– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.
Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.
В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.
Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.
Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.
Питаха я:
– Как си?
Тя само им кимаше с глава:
– Добре съм. Успяхме.
С благодарност другите бежанци ѝ казваха:
– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.
Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.
Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.
„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.
От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.
Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.
Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.
В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.
При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.
По време на италианската кампания австрийското правителство заобикаляйки Суворов, наредило на генерал Мелас, бивш подчинен на Суворов, да поставя австрийски герб на всеки превзет град.
Когато Суворов узнал това, силно се възмутил. Той заповядал на Мелас:
– Прекрати това, а всички окачени гербове да се свалят. Смятам, че воювам за защита на лишените от престола господари. Австрия не трябва да си присвоява земи за наша сметка.