P { margin-bottom: 0.21cm; }

Разположената в град Китакюшу, Япония цветна градина Кавати Фудзи е дом на невероятните 150 глицинии. Това са прекрасни цъфтящи растения. В градината растат 20 различни вида от тях.

Основната атракция на градината е тунелът от глицинии. В него посетителят може да направи очарователна разходка между избуялите цветове.

В тунела от глицинии е около шест часа път. Най-доброто време за посещението му е края на април до средата на май.

Глицинията е род цъфтящо растение от семейство бобови. Десет от видовете й растат на изток в САЩ, Корея и Япония.

Цветовете на глицинията се спускат надолу като гроздове. Те усукват стеблата си по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея върху достъпна опора. Могат да се издигна на цели 20 метра над земята и да се разстелят на 10 метра в страни.

Най-голямата в света лоза на глицинии се намира в Сара Мадре, Калифорния, покриваща площ повече от 1 акър и тежи 250 тона.. Китайската лавандулова глициния е била посадена през 1894 г.

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

До няколко места в Япония може да се достигне с кола по музикален път.
На участък от пътя са разположени канали на различни дълбочини и на различни разстояния един от друг.
При преминаване през това място с определена скорост, получените вибрации от каналите през колелата се предават в купето на колата, където се превръщат в някаква мелодия.
В Япония подобни музикални пътища се правят предимно за туристи. Но в Южна Корея подобни сегменти се конструират на монотонни пътища, с цел да се привлече вниманието на шофьорите и да им се попречи да заспят.

В България няма нужда от такива канали, ние си имаме натурални дупки по пътищата. Лошото е, че като попаднем в тях, чувстваме удар и никаква музика, а да излезем от тях е почти невъзможно.

Рибата е уловена от деца на хърватското пристанище в град Трибун. Тази риба обитава от северното крайбрежие на Австралия до северното крайбрежие на Япония, също и южното крайбрежие на Китай до източните острови на Океания. Не е ясно как се е озовала в Адриатическо море. С изследването на рибата ще се заемат ветеринари от Университета в Загреб.
Рибата съдържа смъртоносна доза тетродотоксин и се смята за една от най отровните в света. Но тя се готви и яде в Япония.
За това японските готвачи преминават дълго подготвително обучение, след което преминават изпит, за да получат специален сертификат.

В Япония са създали най-малката печатна книга. Размерите й са 0,73 на 0, 01 милиметра. Тя не може да се чете без микроскоп.
Книгата има 22 страници, Нейното заглавие е „Сезонни цветя“. Тя е публикувана от компанията Toppan Printing, която се занимава с отпечатване на миниатюрни книги от 1964 г.
Компанията ще подаде заявка за Книгата на рекордите на Гинес.
До сега най-малката печатна книга е била „Хамелеон“. Тя е имала 30 страници. Дело е на сибиряка Анатолий Коненко. Той я е направил през 1996 г. Дължината на една страница от тази книга е 0,9 милиметра.
Най-малкото копие на печатна книга се счита канадската книга „Teeny Ted from Turnip Town“. Нейните размери са  0.07х0.10 мм. Буквите се направени върху парче от кристален силиций.