В Сирия бил ранен епископа на Сирийско – Яковитската православна църква, викарият на Алепо Рабан Бутрос Касис.

Той е бил нападнат от въоръжени мъже, докато се връщал с кола от Хомс до Алепо.

Два куршума ударили епископа в рамото му. Той претърпял операция. Сега животът му е вън от опасност.

„Аз съм доволен да изпитам горчивината на кръста в единение с Христос и с такъв голям брой невинни хора, които страдат. Ние вярваме, че смъртта не е краят и че  края е Възкресението “ – казал той.

Спасява ни не покаянието. То само е признак, че разбираме какво е направил Исус за нас.

Божието спасение не се основава на човешка логика, а на смъртта на Христос. Можем да се родим отново благодарение на Изкуплението на нашия Господ.

Грешните хора не могат да станат „нови създания“ благодарение на своето покаяние, а поради Божието дело в Исус Христос, което предшества това, което става с нас.

Непоколебимият залог на оправданието и освещението е Самият Бог. На нас не ни е нужно да се напрягаме и да правим нещо със собствени сили, то вече е направено.

Свръхестественото е станало естествено благодарение на Божието чудо и ние разбираме, какво Исус Христос е направил за нас, когато каза: „Свърши се!“

Според преданията Лука бил сирийски лекар от Антиохия, който придружавал Павел в някои от неговите пътувания.

Лука преразказвал предания за Исус на източното крайбрежие на Средиземно море, от Антиохия до Кесария.

Той имал много добро мнение за бедността. Лука през целия си живот живял без имущество. Общините го хранили и обличали.

Извикан бил в общините на апостол Павел в Гърция, за да узнаят повече от него за Христос. Там той умрял на 84 години.

Главната особеност на Евангелието на Лука е, че то е написана като биография.

В същото време Лука подчертава, че Исус идва от Бога, защото в древни биографии на гръцките мъже непременно се говори за произхода на някой бог.

Денят на Лука, както и на останалите три автора на Евангелията, се отбелязват от Православната и римокатолическата , а също и от някои протестантски църкви.

Всеки, който казва, че вярва в Господа, но упорито продължава да води неморален начин на живот, оказва дестабилизиращо влияние върху другите. Той е като квас.

Духовният живот не може да бъде компромисен.

Както по време на старозаветната Пасха евреите трябвало да отделят всичкия квас, така и християните трябва да премахнат от живота си кваса на греха.

Христос, нашето пасхално Агне, умря за нас, за да бъдем очистени.

Пред кръста ние сме длъжни да се покаем за греховете си, а не да се оправдаваме или да крием какво сме направили.

Църквата не е сграда, а събрание от простени грешници, които вярват в Исус и служат на Бога. Когато вярващите приемат Божията милост, Святият Дух идва и живее в тях. Всеки вярващ е жив камък от Божия дом.

Този, който разрушава Божия храм, сее неверие, недоволство и грехове в себе си и другите, ще бъде наказан от Бога.

Лесно се лъжем, ако оценяваме себе си и другите по световните стандарти. Гордостта, амбицията и съперничеството разрушават единството на вярващите.

В очите на света Божията мъдрост се явява глупост.

Въпреки това Бог знае лукавството на хората и прави явно тяхното безумие.

Вярващите не трябва да се хвалят със себе си или с другите хора, а единствено с Христос.

Когато принадлежим на Бога, имаме всичко.