Изплашените жители на Пекин са задръстили социалните мрежи със съобщения за края на света и ядрена атака. Вина за това има гъбообразния облак появил се над града.
Маса неприятни емоции са изпитали жителите и гостите на столицата заради появата на този облак. Той висял над Пекин около един час. А в самата „гъба“ просветвали мълния. Някои заради странната форма на облак го взе за последиците от ядрена експлозия, а в социалните мрежи дори има доклади за предстоящия деня на Страшния съд.
Метеоролозите са побързали да разсеят тревожните слухове. Чудното образование, според тях, бил обикновен дъждовен облак, само че по-голям по размери.
Причудливата си форма той получил в резултат от сблъскването си с топли въздушни течения, а ярката светлина е била причинена от залязващото слънце над хоризонта.

Нощта в събота срещу неделя се е оказала във властта на геомагнитна буря. Мощните потоци на слънчевата плазма са ударили по магнитното поле на Земята.
В събота за няколко часа „измирановския“ индекс на геомагнитни смущения достига стойност 6, което е с единица по-голямо от минималната степен на магнитната буря. Това съответства на умерена магнитна буря. Към 4 часа сутринта в неделя индекса е попаднал в „зелената“ зона, а след това се е увеличил и е достигнал „жълтата“ зона със стойност 4 единици. В 12 часа на обяд в неделя геомагнитното поле се е  характеризирало като слабовъзбудимо.
Слънцето се събужда.
Магнитната буря е станала в резултат от две коронални избухвания, станали в активната зона 1504, която се е появила на видимата страна на Слънцето на 9 юни. В тази област на 13 и 14 юни е имало две избухвания, които били съпроводени с изхвърляне на слънчева плазма.. Второто от тях е достигнало скорост 1360 километра в секунда. В нощта на събота срещу неделя във високите ширини на границата между САЩ и Канада са наблюдавали полярното сияние.
Слънцето се приближава към максимума на своята активност. Слънчев цикъл е около 10 години, сега той се очаква да достигне своя пик през 2013 г. Мощното изригване на слънцето преди 150 години, довело до колапса на тогава съществуващите електрически системи и по-специално телеграфа.
Има и по-пресни примери. Причината за провала на телекомуникационен спътник „Галакси-15 през април 2010 г. е изхвърляне на коронарна маса от Слънцето.

Много отдавна в гората растели две дървета. Когато капките на дъжда падали на листата или на корените на първото дърво, то поемало съвсем малко и казвало:
– Ако взема повече, няма да остане за другите.
Второто дърво приемало цялата вода, която му дарявала природата. Когато слънцето дарявало със светлина и топлина второто дърво, то се наслаждавало и се, къпело в златните лъчи на огненото светило, а първото взимало само една малка част.
Минали години. Клоните и листата на първото дърво били толкова малки, че не могли да поемат и капка дъжд, а слънчевите лъчи не могли да се доберат до оскъдните плодове, защото и светлината и водата се губели в короните на другите дървета.
– Цял живот давах на другите, а сега в замяна не получавам нищо, – тихо мърморело първото дърво отново и отново.
Второто дърво придобило разкошни клони, които били отрупани с огромни плодове.
– Благодаря ти, Господи, за това, че ми даде в живота всичко. Сега е време да дам стократни, както Ти постъпваш. Под своите клони аз ще укрия хиляди пътници от палещото слънце или от дъжда. Нека моите плодове радват много поколения хора със своята сладост. Благодаря Ти, че ми даде възможност да давам, – с любов и нежност казало второто дърво.

Той беше малко момче. Панталонките му бяха къси, а ризката малко поизбеляла, но под големият кичур черна коса, надничаха две черни като маслини очи. Изкачи се в гората към любимото си място. То беше закътано сред папрати кладенче. Изведнъж видя пред себе си вълк. Сърцето му заби лудо. Разтрепери се.
Вълкът стоеше. Блесналото слънце се отразяваше в козината му.
Момчето стоеше като каменна статуя и не смееше да помръдне. Вълкът направи няколко крачки към него и спря. Клекна и нададе вой.
Момчето престана да диша. Вълкът беше доста едър. Вдигна муцуна, сякаш показваше пътя след себе си. Момчето имаше чувство, че го кани да тръгне след него.
Във воят детето беше доловило стон и плач, неочаквана покъртителна жалба.
Вълкът се изправи, обърна се леко, изви отново глава и като че ли заплака. Каква мъка само.
Момчето разбра, че наистина животното го кани да тръгне след него. Действаше като човек. Детето помисли, че полудява. Но то не сънуваше, всичко това ставаше наяве.
Вълкът направи още веднъж знак с глава и тръгна към свлачището на скалата. Спря до бърлога затрупана с голям камък, клекна и нададе още по-жален вой. И момчето разбра. Там в дупката е затрупано вълче или вълчета.
Тръгна смело. Реши да помогне, каквото и да стане, защото беше разбрал молбата на вълчицата. Вълкът стояща пред него беше вълчица. Тя бе самотна и застрашена.
Момчето събра всичките си сили и смелост, и повдигна камъкът запушващ дупката. Отвътре изскочиха с луда радост малки вълчета.
Не разбрах, кой повече се радваше, но вълчетата бяха свободни и смешно се навираха в козината на майка си.

В плевнята стояли два плуга. Единият бил грозен и ръждив, а другият изящен и лъскав.

Ръждивият плуг със завист гледал как слънцето се отразява върху лъснатите части на съседа му. Веднъж той не издържал и казал:

– Не е честно! Ние сме еднакви. Ти си толкова красив и вечно блестиш, а аз не. От къде идва при теб това великолепие? Трябва да има равноправие.

Вторият плуг се засмял и казал:

– Наистина трябва да има справедливост. Аз от ранна сутрин до късна вечер работя, затова съм лъскав. Просто нямам кога да ръждясам.

Умните работят, а мързеливите търсят извинение и оправдание на мързела си.