Предшественици на вестниците се смятат новините, които се разпространявали в Древния Рим за събитията, които ставали в града.

Свитъците се пишели на ръка и се окачвали на площадите. Някои от тези свитъци са доставяни на  на знатни граждани в Рим.

Първият в света печатан вестник е „Столичен вестник“, който е пуснат в Китай през VIII век.

Хенри Форд за известно време е издавал вестник „Dearborn Independent“ – „Мъртвородена Независимост“, който е бил признат за антисемитски. Евреите в САЩ подали на съд изданието. След това вестникът бил закрит и Форд се извинил.

Първата реклама във вестник е била публикувана през 1657 г. в един от британските вестници.

Във Франция съществува вестник, който излиза само на 29 февруари. Вестникът се нарича „La Bougie du Sapeur“, което означавало „Свещта на сапьора“.

Сред другите материали в него се публикуват кръстословица, отговорите на които могат да бъдат намерени в следващия брой след четири години. Срокът за абонамент на вестника е 100 години.

Истинският бум на вестници е настъпил през XIX век. Спад в популярността им е регистриран в края на XX век, когато електронните медии заменят печатните медии.

1875 година. Пролетта беше се преборила със зимата и бързаше да докосне с топлината си всяко стръкче. Откъдето минеше лека зеленина надничаше от земята. Птиците настройваха гласните си струни и огласяха простора с новите си песни.

Хъдсън Тейлър бе на перона на гарата в Брайтън. Очакваше влака, който трябваше да го върне в Лондон.

Към него се приближи приятен на вид мъж. Беше висок и рус, но не приличаше на англичанин.

– Аз съм граф Бобрински. Каня ви да пътуваме заедно. Нали и вие отивате в Лондон?

– Благодаря за поканата, но аз имам билет за трета класа, – каза Тейлър.
Хъдсън не можеше да си позволи по-скъп билет. Той беше мисионер и живееше съвсем скромно.

– Моят билет ми позволява да ви поканя, – каза руснакът вежливо.

В купето бяха само двамата. Разговорът неусетно се насочи към мисията в Китай, която Тейлър бе основал. Мисионерът разказа на графа за хората там и трудностите, които срещаше в тази страна.

Бобрински стана, извади чековата си книжка и каза на Хъдсън:

– Позволете ми да дам нещо за вашето дело  в Китай – и му подаде един чек.

Когато Тейлър погледна листа си помисли: „Графът навярно се е объркал“.

На чека бяха написани педесет лири стерлинги.

– Навярно нещо сте се объркали, – обърнал се Хъдсън към графа, – вероятно мислите, че сте подписали чек за пет лири, но тук пише педесет. Позволете ми да ви върна чека.

– Не мога да го взема обратно, – отговори дарителят не по-малко изумен. – Аз наистина имах намерение да дам пет лири, но изглежда Бог е пожелал да получите педесет.

Тейлър бе поразен. Щом слезе в Лондон, той веднага отиде в мисията, а там по това време се молеха.

Бе необходимо да се изпратят в Китай пари за плащания в мисията, но не достигаха 49 лири. За това хората се бяха събрали и в молитва искаха Бог да разреши проблема им.

Докато се молеха, Тейлър влезе и постави на масата петдесетте лири. Хъдсън им разказа за срещата си с граф Бобрински и как той по грешка бе написал педесет вместо пет лири.

Всички, които се бяха събрали в мисията, благодариха на Бога за бързия отговор на молитвата им.

Китай се явява родината на „киселото зеле“. Смята се, че с накиснато зеле във вино са хранели работниците, които са изграждали Великата китайска страна.

Формата на зелето романеско  прилича на фрактал. Всяка пъпка се състои от серия малки пъпки, които са оформени като  логаритмична спирала. Тази структура се повтаря няколко пъти и спира на по-ниско ниво.

Броя на спиралите в съцветието на романеско се приближава към Числата на Фибоначи.

Киселото зеле е много популярно в немската кухня. Именно с немско си име киселото зеле се е разпространило в Англия и САЩ.

Още по времето на Втората световна война потребителите започнали да се отнасят крайно негативно към всичко немско, което накарало американските търговци да преименуват продукта на „Зелето на свободата“.

Съществува и декоративно зеле. То не се отглежда за храна, а за  украса.

Патиците могат да се гмуркат на дълбочина повече от 6 метра с една единствена цел, да си хванат нещо за ядене.

Крякащия звук на патиците издават само женските. Самото крякане няма ехо.

Патиците са били опитомени в древен Египет.

Само в Китай, производството на тези птици е над 2 милиарда годишно, което е около 3/4 от цялото производство в света.

Най-слабо патици се развъждат в Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

Изображението на ръкостискане, което се намира под лактите на някои военни подразделения, като Френския Легион, означава, че неговият притежател е убил човек с голи ръце.

В арабските страни, Турция, Япония, Корея, Китай е прието слабо ръкостискане. Силното ръкостискане, както и в някои други страни е обида.

В Индия, сватбената церемония трябва задължително да бъде скрепена с ръкостискане.

Някои племена в Централна Африка при приветствие вежливо се кланят и удрят с ръце, докато произнасят комплименти.

В  Иран и Малайзия след ръкостискането е необходимо да се сложи дясната ръка на сърцето.

В Китай и Корея при ръкостискане е необходимо да се използват и двете ръце. Това е знак за доброта и откритост.