През 1968 г. в Китай са пуснали пощенска марка със силует на държавата в червен цвят. Вътре в нея имало надпис: „Цялата страна – червена“.

Територията на Тайван, която Пекин смята и продължава да приема за част от Китай, поради недоглеждане на художника останала бяла.

Властите са успели да изземат селия тираж от тези марки, но няколко екземпляра попаднали в ръцете на колекционерите.

Сега те се смятат за едни от най-редките и скъпи марки в света.

За съдбата на художника Ван Вейшен дълго време нищо не било известно, но наскоро се разбрало, че той е жив и даже не е лежал в затвора.

Един ден пътешествайки по страната, Хинг Ши пристигнал в един град, в който в този ден се събирали най-добрите майстори по живописта и си организирали помежду си състезание, за да се избере най-добрият художник на Китай.

Много изкусни майстор взели участие в този конкурс, множество картини представили те пред погледите на строгите съдии.

Конкурсът вървял вече към своя край, когато съдиите изведнъж се объркали. Те трябвало от останалите накрая две картини, да изберат най-добрата.

Смутени гледали платната. Шепнешком разговаряли, търсейки някакви грешки. Но колкото и да се стараели, не бил намерен нито един недостатък, никакво отклонение, които можело да решат изхода на конкурса.

Хинг Ши наблюдавайки ставащото, разбрал затруднението им, излязъл от тълпата и им предложил помощта си. Когато в странника познали известния мъдрец, съдиите с радост се съгласили.

Тогава Хинг Ши отишъл при двамата художника и им казал:

– Майстори, вашите картини са прекрасни. Трябва да призная, че в тях не намирам никакви недостатъци, како и съдиите. Затова ви моля честно и справедливо да оцените работите си, а след това да назовете недостатъците им.

След дълго оглеждане на картината си, първият художник отровено признал:

– Учителю, както и да гледам картината си, не мога да намеря в нея недостатъци.

Втория художник дълго мълчал.

– Ти също ли не виждаш недостатъци в своята картина? – попитал Хинг Ши.

– Не, просто не съм уверен, с коя от тях да започна, – честно отговорил смутеният художник.

– Ти си победител в конкурса, – казал с усмивка Хинг Ши.

– Но защо? – възкликнал първият художник.  – Нали аз не намерих нито една грешка в работата си! Как може да ме победи този, който е намерил в у себе си множество такива?

– Майстор, който не може да намери недостатъци в работата си, е достигнал края на своя талант. Но този, който може да забележи недостатъци там, където другите не могат да намерят, още може да се усъвършенства. Как мога да връча наградата на този, който е свършил своя път, а не на този, който е постигнал същото, но продължава по своя път? – отговорил Хинг Ши.

В Китай, на остров Хайнан около 35 тона мъртва риба била изхвърлена на брега.

Биолозите се опитват да разбера какво е причинило смъртта на толкова огромен брой морски животни.

Едно от възможните обяснения е, че рибата е бил убита, когато е минавала през помпената система, използвана на брега на езерото. Животните може да са били притиснати в устието на приливната вълна. Мъртвата риба след това е изплувала на повърхността на водата през следващите два дни.

Умрелите жълти и бели риби са от семейство херинги. Те обикновено живеят в солена вода и ако попаднат в прясна вода, веднага умират.

Телата на мъртвите риби са били изгорени, за да се предотврати продажбата им.

Това изкуство, при което върху костилки от плодове се изрязват фигури се нарича Хайдао и произхожда от Китай.

Първоначални сложни фигури и символи били изрязвани върху костилки от праскови, те се смятат за символ на дълголетие.

Първите археологически разкопки на костилки от праскови с фигури датират от средата на династията Сун (960 – 1279), а най-голяма популярност Хайдао е получило в епохата на династията Мин (1368 – 1644) и Цин (1644 – 1911).

Именно през тези години резбата върху костилките от праскови е имала не само символично значение, но също така и светски характер.

В Сичуанския университетски музей може да се насладите на микроскопични лодки и екипажи, издълбани върху костилки от праскови от епохата на Мин.

За една година Китай харчи за армията си 200 милиона долара.

При обучение на военните се използват стари методи, включително и стара униформа.
И досега военните си зашиват бели якички. Освен това, на врата на униформата им има специален щифт, който боде войника, за да не му даде възможност, да заспи, когато е на пост.

Вместо кучета в армията се използват гъски, които патрулират на дадена територия.

В китайската армия има и друга специална войска, която се състои от 10 хиляди пощенски гълъба.

Всичко това идва на помощ, когато технологиите излязат от строя.