Индусът Саду Сундар Синг разказвал, че по време на пътешествието си в Хималаите, веднъж седял на брега на малка река. Взел един камък от водата и го разбил, за да види дали отвътре е мокър. Оказало се, че е съвсем сух, независимо от това, че толкова много години е лежал във водата.
Има такива сърца, твърди като камък. Те живеят в Бога, защото Бог е вездесъщ, но Той не живее в тях. Сърцето трябва да прилича на гъба. Гъбата потопена във вода я попива. И въпреки, че гъбата не е вода и водата не е гъба, гъбата съдържа водата и водата изпълва гъбата. Така и сърцата ни трябва да бъдат в Бога, изпълнени с Него.
Всеки, който има взаимоотношения с Исус Христос, е едно с Бога, както дете с баща си. Можете да имате доста обширни познания за Него, но всички те са абстрактна информация, докато ние не се срещнем лично с Господа. Само личната среща с Христос и истинското общение с Него оживява познанията ни с Бога.
Без Исус Христо животът ни е горчив в този свят. По-добре да бъдем лишени от всички светски изобилия, но да бъдем с нашия Господ. Лишението от Бога не може да се възнагради с нито едно от притежанията на този свят. Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.
Колко е хубаво да ставаш сутрин и да усещаш, че Той е с теб. А вечер, когато залязва слънцето да се потопиш в Божия мир.
Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.

Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.

Това се случило по съветско време.

Студент от малка етническа общност писал на баща си:

„Здравей, скъпи татко! Моля те да прибереш колата ми. Аз повярвах в Исус Христос и сега се срамувам, че всички идват в събранията с автобус, а аз с кола….неудобно е, един вид отделям се от тях….“

Много скоро след това студентът получил следния отговор:

„Здравей, скъпи синко!Ние тук с роднините се посъветвахме и решихме да ти купим автобус – пътувай като всички…“

Богобоязливи Божий служител в трудните години бил арестуван и заточен, заедно с много християни и невярващи. Много от затворниците умрели от студ и глад.
Веднъж заедно с други затворници бил взет, за да копае дупки за стълбове. На всяка дупка поставяли по един човек и усилена въоражена охрана. Този, който можел да ги обстрелва, бил поставян между двама затворници на разстояние 25 метра от тях.
Земята била замръзнала. Трудно се копаело. Всички били гладни и уморени.
Когато била обявена почивка, Божият служител седнал на замръзналата земя и със сълзи на очи се помолил на Господа:
– Скъпи Татко, виждаш, че съм много гладен, дай ми едно парче хляб, не ме оставяй да умра тук.
Изведнъж чул, че един от пазачите го вика. Той дошъл до него и го попитал:
– Вие ли ме повикахте?
Пазачът го погледнал и казал:
– Имаш ли тук познати?
Мъжът отговорил:
– Моя дом е на няколко хиляди километра от тук и вие знаете, че освен затворниците и пазачите тук няма никой.
Пазачът казал:
– От гората преди малко излезе един мъж, който приличаше на Исус Христос. Такъв съм го виждал в Библията на баба ми, когато бях малък. Той ми каза твоето име и ме помоли да ти предам това.
Във вързопа имало гърне със супа и голям комат хляб. Затворникът се разплакал, а пазачът му казал:
– Не плачи, а седни и се наяж, преди да те повикат за работа. Няма да кажа на никого за това.
Мъжът вдигнал ръце и благодарил на Бога, за бързия отговор на молитвата си.

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!