Кладенецът Чанд Баори е една от най-подценяваните атракции в Индия.
Стените на сградата са построени под формата на двойни стълби, които симетрично се спускат от 13-я етажа, близо от 30 метра.
На дъното му се намира езеро с изумрудено зелена вода.
Чанд Баори е построен от Чанд от династията Никубха между 800 и 900 г. пр. н.е.
Водата винаги е била прохладна, въпреки жегата и засушаването в Раджастан.
За Колизеума, Великата китайска стена и Тадж Махал, всеки ученик знае. Но в света има много по-малко известни сгради, които могат да претендират за титлата чудо на архитектурата.
Всеки е чувал за Великата китайска стена, но малко хора знаят, че Индия има свой Велика стена, известна като Кумбхалгарх.
Тя се намира в щата Раджастан. Дебелина на стената от 4,5 метра и е дълга над 36 км. Има седем крепостни порти.
Великата Индийска стена е построена през 1443 г. по заповед на Рана Кумбха, местен владетел, за да защити своята крепост, разположена на хълма по-нагоре.
През 19 век стената е достроена и сега зад нея се намират повече от 360 храма.
Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.
Вратата в другия край на залата се отвори и някой влезе. Зоя присви очи и разпозна Светослав.
– А, Зоя! – обади се той. – Търсех те. Искам да ти покажа нещо.
Светослав я изведе от залата и двамата тръгнаха към една заобиколена от цветя беседка. Двамата се настаниха удобно в нея.
– Знаеш ли какво открих? – Светослав извади от чантата си един разръфан, пожълтял ръкопис. – Това е препис на „За медицината“ от Целз. Той е бил не толкова лекар, колкото наблюдател на човешките същества, съвременник на Плутарх. В труда му има едно чудесно приложение, в което се описва смъртта на Александър Македонски във Вавилон.
– И какво толкова е интересното? – попита Зоя.
– Александър умира в разгара на лятото. Между военачалниците му избухват борби кой да го наследи. Трупът на Александър е оставен, поне седмица, преди вавилонски и египетски балсаматори да се заемат с него. И тогава го намират чудотворно запазен.
Зоя изтръпна.
– Същите тези източници, – продължи Светослав, – говорят за божествеността на Александър. В тях се сочи, че въпреки силната горещина трупът узобщо не е започнал да се разлага. Александър е умрял по време на едно пиршество девет или десет дни по-рано. Тук се изброяват симптомите: гадене, силни болки, стомашни спазми и треска. – Светослав потупа ръкописа. – Целз смята, че Александър е бил отровен. Великият военачалник току-що се бил завърнал от сражения по границите с Индия, а там има една отрова, наречена арсен. В малки дози тя може да се използва за лекуване на стомаха. Това ме заинтересува, затова внимателно прочетох Целз, Плутарх и други коментари по въпроса. Арсенът е много силна отрова, която съществува под много форми и има различен мирис. Нейното въздействие е смъртоносно, но тя забавя и дори спира процеса на разложение и разпадане. Някои симптоми са очевидни. Ако трупът не е бил погребан или изгорен на клада, кожата пожълтява и изглежда златиста. Тя изпуска прах, приличащ на златисто покритие. Мисля, … – той замълча за малко, – че запазеният труп, който намериха, има общо със смъртта на Александър Велики. Сега разбираш ли?
– Тя не е светица, както предполагат всички? – ококори изумено очи Зоя.
– Мисля, че е така. Отстраних тънкото, наподобяващо восък, покритие от кожата и … веднага започнах да изследвам червения прах между пръстите на ръцете и краката и онова малко количество, което се виждаше по врата. Според мен, този запазен труп е жертва на убийство, отровена с арсен и погребана в градината, от където го изкопаха.
– Какво искаш да кажеш?
Светослав се изправи:
– Няма значение, Зоя. Най-добре е да оставим на Бога въпроса за светостта. Не се тревожи, никой няма да научи за това. Ще се погрижа за трупа.
Репеят е популярен със своите закривени кукички, които лесно се залепват към дрехите. Латинското наименование на репея Lappa означава „да се хвана“. През 17 век Кулпепер установява, че билката е традиционно лечебно средство при подагра, камъни в бъбреците и треска.
Репеят е бил харесван и от Шекспир, който го споменава няколко пъти в пиесите си. Местните американци използвали растението за храна, дори приготвяли бонбони от него. Като лекарство репеят е бил използван от чероките за лечение на ревматизъм.
Репеят съдържа инулин, протеини, полизахариди, органични киселини, горчиви, слузни, смолисти и дъбилни вещества, фитостерин, танини, мазнини, гликозиди, соли на калций и магнезий, флавоноиди, сапонини, голямо количество желязо, витамин С. Семената на репей съдържат основни мастни киселини, витамини А и В2. Коренът съдържа химикали, наречени полиацетилени, които имат противовъзпалителни и антигъбични свойства.
Листата обикновено не са толкова ефективни, колкото корена, но и двете могат да се използват по идентичен начин. Листата от репей са особено ефективни за стомашни проблеми и лошо храносмилане, освен това стимулират апетита. Коренът се използва и като зеленчук в Япония, но същевременно се смята за най-важната част от билката.
Използва се като средство за изчистване, за отделяне на отровите от организма, при кожни проблеми, артритни болки. В Китай семената от репей се използват за лечение на плеврит и настинка, която протича със суха кашлица и възпалено гърло. В Индия и Русия билката е популярно средство за лечение на рак.
Най-общо репеят стимулира обмяната на веществата; има диуретично и потогонно действие; регулира кръвното налягане и захарта; унищожава токсините в кръвта; помага при хемороиди, акне, косопад, подути лимфни възли, разширени вени, чернодробни заболявания; стимулира секрецията на жлъчка; премахва пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; използва се при лечение на дерматити, екземи, себорея; помага при чернодробни заболявания. Смята се, че репеят има противотурморно действие при чернодробни заболявания.
Маслото от репей е отлично средство за подхранване на миглите и ноктите. Освен това е незаменимо средство и в грижите за косата. То усилва капилярното кръвообращение и възстановява обмяната на веществата в кожата на главата, като същевременно укрепва и подхранва корените на косата. Използвайте масло от репей при цъфтеж на косата; за подхранване на изтощената коса; при наличие на косопад и пърхот; за възстановяване на блясъка на косата.
За да си направите запарка са ви необходими сушени корени от репей. 2 чаени лъжички смлени изсушени корени се заливат с 400 мл вряла вода, варят се около 5-6 минути и се оставят да престоят 6 часа, след което се прецеждат. Пие се по 100 мл от запарката, 3 пъти дневно преди хранене.
Извлек от семена на репей се прави като 1 чаена чаша леко счукани семена се заливат с 400 мл студена вода и се оставят да престоят така една нощ. На сутринта извлекът се прецежда и се пие по 100 мл, 3 пъти дневно преди хранене.
Репеят не бива да се употребява от кърмачки и бременни жени. Не се препоръчва при диария. При допир до кожата може да причини раздразнение и зачервяване. Препоръчва се да се прилага под лекарски надзор.