Ако Тексас бе европейска страна, щеше да бъде по-голяма от всички останали европейски страни с изключение на Русия.
В САЩ Тексас заема второ място по площ, непосредствено след Аляска.
Тексас е бил независим 9 години, от 1836 до 1845 г.
Когато Щатите анексирали Тексас, щата получил особени привилегии. По този начин, република Тексас е единственият щат, който е бил приет в Съединените щати като равноправен член на съюза и независима държава.
Освен това, само на Тексас е било разрешено да издига своето знаме – „знаме с една звезда“ – наравно с държавното знаме на САЩ.
В средата на XIX век, по време на гражданската война между Севера и Юга, Тексас взема страната на южняците. Т.е. бил е срещу Вашингтон. Съществуват документи, според които в навечерието на войната, през 1861 г., по-голямата част от жителите на Тексас са гласували да се отцепят от САЩ.

През 2011 г., бивш губернатор на Аляска, попитал Сара Пейлин, какво символизира Статуята на свободата.
Тя казала:
– За всички американци, разбира се, това е символ напомнящ ни за другите страни, защото тя ни е подарена от французите – другите страни ни предупреждават да не извършваме  грешките, които са извършили някои от тях.
За съжаление Сара Пейлин греши. Това, което тя е казала, се явява пълна противоположност на това, което всъщност е статуята на Свободата.
Между другото, точно като Сара Пейлин, много хора не знаят за връзката на статуята с робството.
Едуар де Лабуле, известен френски политик и привърженик на премахването на робството е човекът, който стои зад създаването на Статуята на свободата. Той е бил горещ привърженик на президента Линкълн, който се е борил за премахването на робството.
Статуята е била подарна на САЩ не за да напомня за грешките, както е казвала Пейлин. Тя е била подарена, за да бъде почетен празника на свободата, демокрацията и премахването на всички форми на робство. Ето защо в краката Статуята на свободата има счупена верига.
Тази верига обикновено остава невидима за туристите, тъй като тя е под дрехата на статуята, от страната на левия ѝ крак и се вижда само ако статуята се гледа от върха ѝ.

Слънцето уморено простираше последните си лъчи над парка. Свежата зеленина намекваше за прекрасния ден, който вече си отиваше. Дори птичките млъкнаха, за да се приготвят за настъпващата нощ.

Ирена беше с лек грим, тъмни джинси и светло синя блуза, прилепнала плътно до тялото ѝ, а буйната и руса коса се развяваше от вятъра. Боби я наблюдаваше отстрани  и я изпиваше с очи.

– Искаш ли да ти покажа нещо? – каза Боби едва доловимо.

После извади портфейла си, порови в него и ѝ подаде една банкнота.

– Не съм искала пари от теб,-  недоволно сви устни Ирена.

– Това, което ти дадох не е просто банкнота, – засмя се Боби, – в нея има нещо много интересно.

– Ооо! – възкликна Ирена. – виждам върху нея има много подписи. Какво означава това?

– Това е войнишки долар.

– Войнишки долар?! – прошепна почти като ехо Ирена.

– Това е една стара традиция, – започна да обяснява Боби. – Преди да ги прехвърлят в Аляска и след това Пърл Харбър, войниците първо изписвали имената си върху банкнотите и едва след това отивали да ги изхарчат в бара. Скоро в Сан Франциско отново се натъкнах на такава банкнота.

– Това навярно е един начин да си спомним за тези обречени момчета, – каза с тъга Ирена.

– Да, – прибави Боби, – късчета безсмъртие.

Край тях хората се разхождаха, младежи се усмихваха едни на други, щастливи, че са заедно. Възрастни се подпираха и крачеха със своите спомени.

Но всички отдавна бяха забравили онези весели момчета, които бяха принудени да минат през месомелачката на войната. За тях си спомняха само близките им, които тъгуваха за тях.

И днес военни конфликти, стълкновения, насилие и кръв. Не можахме да се научим, че животът е даден, да се живее, а не да се отнема насила.

Трудно е да бъде потаен, с тегло до 40 тона и с глава с размерите на джип, но кашалотите успяват да изпълняват най- дръзките кражби в животинския свят.
Крайбрежните води на Аляска са претъпкани с риба, имало е много случаи, когато кашалоти са крадели плячката от търговските риболовни тралове.
Рибарите разказват, как тези грамади лениво се обръщат във водата близо до плавателния съд, все едно нямат си друга работа.
След като им се удаде изгоден случай, те доплуват до трала и нагло изяждат лова. Някои от тях имат навика да си спомнят графика и маршрутите на корабите.
За смелостта и находчивостта, като се вземат предвид и огромния размер на кашалота, можем да го наредим в списъка за животини – крадци на първо място.

Плешивият орел живее близо до вода. Гнездото му може да се намери на брега на морета, езера и реки.
Плешивите орли се срещат в Северна Америка, от Аляска до Флорида. Основно обитават  по протежение на северозападния бряг на САЩ и Канада.
Тези орли са прекрасни плувци.
Понякога улавят с нокти твърде тежка риба, но не могат с нея да излетят и да я отнесат в гнездото. Тогава те плуват до брега с рибата в ноктите си, за да я изядат.