Радостта в махалата беше голяма. Докараха в магазина кайма. Изглеждаше прясна и не дъхнеше. Мълвата бързо се разпространи и хората се наредиха на опашка. Кой кило, кой две, а Тодор взе цели пет кила от нея.

Когато го подкачиха:

– Тодоре ще я изядеш ли всичката?

Той се усмихна и весело им отговори:

– Вие не знаете моята Цонка какви кюфтета прави. Ще си отям до насита.

Тодор грабна големия пакет и право у дома.

– Цонке, – извика той от вратата, – донесъл съм кайма. Сега я докараха. Да направиш от тях, ти знаеш. Хубави кюфтета искам.

Цонка пое пакета и бързо омеси каймата, като и прибави ситно нарязан лук, малко хляб, една лъжица кисело мляко, яйце, малко сода и подправки, както само тя си знаеше. Опържи кюфтетата и ги остави в тенджерата захлупени да се задушат добре.

След като нацепи някое и друго дърво, Тодор влезе, вдигна капака на тенджерата и си взе едно кюфте. Очакваше сладост да се разлее в устата му, но…..изведнъж кипна и се за развика на жена си:

– Защо си ги пресолила толкова? Сега никой няма да може да ги яде! Съсипа хубавата кайма.

Цонка взе едно кюфте, отхапа и се намръщи, от сол не се ядеше.

– Странно, – каза си тя, – не помня много сол да съм слагала.

Тодор изтича до магазина и взе още три кила кайма. Върна се бързо в къщи и се закани на жена си:

– Този път внимавай, че кожата ти ще смъкна от бой.

Свекървата баба Дона знаеше, че снаха ѝ е добра готвачка и не би допуснала такава груба грешка, да пресоли ядене, пък да не говорим за кюфтета. Усъмни се, че тук нещо не е наред и още преди Цонка да омеси новата кайма, щипна малко от нея и я опита.

Възрастната жена сбърчи нос и извика:

– Тодоре, каква кайма си купил?

– Сега я докараха, съвсем прясна е, – отговори Тодор.

– Я си хапни от нея, – предложи майка му.

Тодор щипна малко и го налапа. Намръщи се и бързо го изплю.

– От сол не се яде, – възмути се той.

– А ти щеше жена си да пребиеш, – подсети го баба Дона.

– Но как така? Защо е толкова солена? – недоумяваше Тодор.

– Кръщавали са я, – каза баща му, който бе чул за „чудната придобивка“.

– Как са я кръщавали? – учудено попита Тодор.

– Магазинерски тарикатлъци, – махна с ръка баща му. – Вземат едно кило кайма и добавят толкова сол и грамажа не се нарушава. Но изглежда този път не са взели само едно кило, а повече. Та затова не може да се яде от сол. Това правят не само с каймата, но и със сиренето, но поне като го изкиснем, можем да го ядем.

Тодор взе пакетите и ядосано се понесе към магазина.

Разправяха, че вдигнал голям скандал. Върнали му парите  за осемте кила кайма, но и уволнили магазинера.

На 29 юли в Чехия, в парка на красивия замък със забавно име Бухловице, ще се проведе интересен празник, посветен на чесъна.

Програмата за празника е изключително обширна.

След официалната част и вдигането на флага на чесъна се изпълнява чесновия химн. В този ден следват разнообразни конкурси.

Най-смелите гости могат да участват в състезание за миришещите чесъна. С активното участие на всички присъстващи на празника се избира Мис Чесън. Награждава се и най-добрия плетач на красива и оригинална плитка от чесън.

За феновете на ароматните подправки и любителите градинари работи пазар, където можеш да си купиш свеж чешки чесън или неговите семена.

А най- любознателните могат да послушат няколко познавателни  лекции за историята на чесъна, тайните на неговото отглеждане и невероятните му ползи за здравето.

Но това е само прелюдия към главната атракция, дегустация на разнообразни ястия. Освен традиционните месни и зеленчукови яденета, щедро подправени с виновника на празника, всеки желаещ може да пробва и съвършенно екзотични блюда.

Само тук можете да се насладите на чеснов сладолед или чесън в шоколада и да изпиете чаша великолепна водка.

Празникът завършва с дискотека. Дано времето позволи да се проведе на чист въздух.

Празникът на чесъна в Бухловице не може да се каже, че е оригинален. Подобни чеснови фестивали се провеждат във Виетнам, САЩ, , Канада, Гърция и Великобритания.

Учени от Университета в Нюкасъл в продължение на един месец изучават поведението на студенти в столовата, проверявайки хипотезата, че образа на око кара хората да се държат по-отговорно и по-малко да нарушават правилата.

За това в случайно време и на случайни места в столовата поставили плакати с очи на едно ниво с очите на седящите там.

Оказало се, че в дни, когато плакатите висели, студентите два пъти повече отнасяли подносите със съдовете след ядене на гишето за миене, отколкото в дни, когато нямало  плакати или на плакатите имало неутрални изображения без очи.

Бе късен следобед. Жените бяха привършили вече домакинската си работа и по това време се събираха на голямата пейка край пътя. Тук освен да поклюкарстват за този и онзи, си разменяха рецепти и споделяха новите в селото, които лично ги засягаха.

– Често сервирам на семейството си едно и също ядене няколко пъти, – похвали се Радка, – така има малко повече време за себе си.

Баба Стойна се намръщи и с бучащия си глас каза:

– Когато го сервираш първия път, яденето е много вкусно, но когато го сложа на масата отново, има чувството, че не давам най-доброто на хората седнали да ядат.

– И аз съм така, – обади се Гаца, – все едно ги храниш с остатъците от миналата храна.

„Все едно да „вместваш“ Бога в ежедневието си, – помисли си Каля, – вместо да отделяш специално време за Него. А аз какво правя? Сутрин набързо Му благодаря, изреждам нуждите си, вместо да Го търся и почитам по цял ден. А и Библията не чета всеки ден“.

Стоянка, сякаш отгатнала мислите на приятелката си прибави:

– Както храната, която готвим, храни телата ни, така и Божието Слово храни душите ни. Няма по-добро от приемането на прясна и свежа храна всеки ден.

– За съжаление и на Бога предлагаме остатъците, – обади се баба Митра. – Първо се съобразяваме със своите желания, а Неговата воля е като допълнителен план, по който действаме, ако нашия не стане.

– Когато даваме на Бога най-доброто, – каза Каля, – ние Го признаваме за Господар на живота си. Така смело ще следваме волята Му.

Имаше още коментарии по този повод, но всички бяха съгласни в едно. Никога не сме прекалено заети, че да нямаме време за по-дълго общуване с Бога.

Всеки, който има в къщи стандартна газова печка, знае, че тя има долното чекмедже.

Много смятат, че то е абсолютно безполезно, други го използват за съхранение на различни кухненски прибори. Но всички те грешат.

Първоначално това място е специално отделено от инженерите, за да се запази температурата на яденето, което току що е извадено от фурната на най-благоприятното и подходящо ниво.