Един ден Андрей попита Юри:

– От къде идва този интерес към опашката на алигатор?

– Ти не знаеш, колко е вкусно! Все едно ядеш пилешко, – възкликна Юри.

Един ден Андрей реши да опита този специалитет в един ресторант. Не му приличаше на пилешко, но беше много вкусно. Пържено месото му приличаше повече на скариди.

Замисляли ли сме се колко често в християнския си живот подхождаме по същия начин към нещата? Неохота пред неизвестното, опит и радост от резултата.

Псалмистът често пише за добротата, щедростта и любовта на Бога и ни насърчава да направим крачка от това да знаем за Бога, към това да го изпитаме и да се убедим лично колко е благ.

Както става при опитването на ново ястие, така „вкусваме“ от Божията благодат, любов и милост на нашия Господ, Който храни душите ни.

Всичко това превишава човешките ни разбирания. Бог е благ. Бог е любов.

Сърцата ни истински копнеят за истина, любов, надежда и радост, но само в Бога откриваме всичко, от което се нуждаем.

 – 2 + 2 = пет! – смятала Алчността.

– Три! – възразило Скъперничеството.

– Четири! – опитала се да ги спре Щедростта.

А след това добавила:

– Милиони са всички нуждаещи се!

Бог иска първо да се научим да го обичаме и да инвестират в това, което бих нарекла „Фонд на съгласието“. След това Той иска да се научим да обичаме и да инвестираме в другите хора от Божието семейство. Това е, което наричам „Фонд на съгласието“.

Как се инвестира в този фонд?

Като използвате част от парите си, за да насърчите приятелството си с други хора, за да се изградите взаимоотношенията с тях и да докаже любовта спрямо тези лица.

Всеки път, когато давате част от парите си на някой, ви се приближавате по-близо до него. Когато влагате пари за хората в малка група или инвестирате в тях, израствате по-близо до тях. Всеки път, когато напишем бележка на насърчение, когато сме купили храна и я дадем на някой, който е болен или нуждаещ се, току-що сме инвестирали в договорния фонд.

Всеки път, когато отворим дома си, за малка група и осигурим освежителни напитки, все едно сме инвестирали в фондът на съгласието. Когато сте осигурили детегледачка за някой, който се нуждае от такава, за да отидете на конференция или да отсъства временно от дома си, вие сте инвестирали пак в този фонд.

Използвайки средствата си, за да покажем любовта си към някой друг в семейството на Бога, е все едно да инвестирате в небесния фонд.

Защо трябва да правим това?

„Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички“.

Можете да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да дадеш.

Мина Павлова е собственик на ресторант. Въпреки кризата бизнесът ѝ вървеше. Не че нямаше конкуренти, но винаги се стараеше клиентите ѝ да бъдат доволни, но не беше само това.

Веднъж тя видя възрастна жена да рови в кофите за боклук. Сърцето ѝ се сви от болка.

„Колко е тъжно всичко това, – помисли си Мина – тази възрастна жена сортира боклука, за да намери нещо за ядене“.

Тогава ѝ хрумна интересна идея.

Тя постави на тротоара пред ресторанта си хладилник. В него постави храната, която оставаше неизползвана, след затварянето на ресторанта.

– Нека всички, особено бездомните и бедните, да идват тук, да отварят хладилника и да се хранят с каквото си изберат, – каза Мина.

И всичко това бе съвсем безплатно.

Така се появи хладилникът или, както го нарекоха „вълшебния шкаф“ на тротоара. Той беше винаги пълен и отворен за всички в определени часове.

И това не беше всичко. Новината за щедростта на Мина се разпространи много бързо.

Посетителите на ресторанта, когато разбраха за инициативата на Мина, започнаха да плащат за излишните порции, които вечер се оставяха в хладилника за всички гладуващи.

Мина в интервю с един журналист каза:

– Без пари можеш да останеш, но от храна се нуждае всеки. Глупаво е да изхвърляме излишната храна, по-добре да я споделяме с другите.

Мисля, че това е отлична идея. Хубаво е човек да знае, че в света има и такива хора.

“ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“.

Това обещание е изградена върху вашето желание да споделяте това, което Той ви дава. Готови ли сте да предадете Божието благословение на другите ли?

Може да се кажете: „Чакай малко! Не съм достатъчно богат, за да бъда щедър“.

О, без значение колко имаш, можеш да бъдеш щедър. Има една история за една жена в Библията, който имаше само две стотинки, но все пак тя ги даде.

Това е мит, че “ не разполагате с достатъчно, за да давате“. Винаги може да се даде. Всъщност, чрез даването, Бог ви изпитва.

В Библията се казва: “ Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога“.

Когато преминаваме през трудности, кажете: „Боже, аз не разполагам с много, но каквото имам, аз съм готов да споделя. Имам само малко храна тук, но аз съм готов да покани някой на вечеря“.

Бог обещава да направи три неща: Първо, вие ще расте духовно. Второ, той ще ви използва, за да се отговорите на потребностите на другите хора. И трето, Бог чрез вас се прославя.

Когато вие дадете каквото и колкото трябва, Бог ще отвори вратата на благословението в живота ви и то ще бъде такова, каквото не можете да си представите.