В стаята се чуваше тихо бръмчене като в кошер. Учителите, привикани на поредното събиране, бяха притеснени.
– За какво ли ни е събрал пак? – мърмореше Горанов, като пристъпяше нервно от крак на крак.
– Само да не е за инициативите в нашия колектив, – тресеше се от възмущение Маринова.
– А защо да не му предложим някоя и друга идея, – усмихна се предизвикателно Спиридонов,
– Престанете с шегите си, Спиридонов, това не ви е увеселително мероприятие, – скастри го Василева, възрастна учителка пред пенсия.
Скоро в стаята влезе директорът на училището. Той беше солиден мъж на средна възраст.
– Колеги, да започваме, – предложи той.
Григоров потърка длани, изправи се и каза много бързо:
– Колеги стига са ни обвинявали, че нямаме никакви идеи.
Останалите учители го погледнаха изненадано.
„Пак някой от неговите каламбури ще пробута, – помисли си Пейчев“.
Но Григоров не им обърна внимание и продължи:
– Предлагам за в бъдеще, да се оценява трудът ни спрямо това, колко наши ученици, са приети в престижни учебни средни училища.
Останалите учители се стъписаха.
– Вероятно ще поискаш на гимназиалните учители да се оценява трудът по приетите във висше учебно заведение, – продължи шеговито мисълта му Минчева.
– Става въпрос за нашето училище и трудът, който полагаме, – наблегна Григоров. – Тук им пишем шестици, а на приемните изпити за средните училища изкарват двойки. Това на нищо не прилича!
– Какво сме виновни ние, като някои се плашат на изпита и всичко им се изтрива от главата, – защити учениците Иванова.
– За един двама, как да е, – каза Григоров, но за повече от 50 процента, това е безобразие. На какво сме ги научили?
Директорът на училището, който обичаше новите идеи, които бяха рядкост в този колектив подкрепи Григоров:
– Такава хубава идея не трябва да се изпуска. Вярвам, че колективът ще разбере, че целта на предложеното е да се издигне авторитета на нашето училище. Мисля, че трябва да я приемем и да я приложим на практика. От сега нататък трудът на всеки учител в нашето училище ще се оценява по показаните резултати на приемни изпити в средното училище и брой на приети наши ученици в елитни гимназии.
За всички това бе гръм от ясно небе, но ….. връщане назад няма.