Помислете колко важно за вас е дадено събитие? Мисля, че по-важно е как то  действа върху вас. Нашият живот се определя не от това, какво сме видели, а как го възприемаме.
Всеки трябва да се учи. След падане трябва да искаме шанс да опитаме отново, а от грешките си е необходимо да се поучим. Колкото повече търсим, толкова повече ще намерим. Нека се опитаме да извлечем полза от неудачите си.
Във всеки от нас има нещо, което в другите го няма. Ние можем да правим виртуозно това, както никой друг. Търсете това зрънце в себе си и го развивайте. Никога няма да се провалите, ако се занимавате с това, за което сте предназначени.
Целия свят е театър, в който ние играем. Но какво играем? Роли, които други са изискали от нас или режисираме сами своите действия и решаваме как да играем?
Успехът не ни учи на нещо. Това правят грешките. Те ни карат да бъдем по-внимателни и ни мотивират към промяна и развитие. Всеки, който иска да се учи трябва да експериментира, а в тези си действия можем да сгрешим. Важното е навреме да разберем, че грешим и да не униваме.
Колкото по-голямо здание се стремят да построят строителите, толкова по-дълбоко копаят и по-як фундамент изграждат. Така е и с всеки от нас.  Колкото по-голяма задача поставяте пред себе си, толкова по-сериозно трябва да помисли  за израстването  и обучението си в тази насока.
Не се отказвайте! Ако копнежа е в сърцето ви, не го оставяйте да загине и да изчезне на цяло. Животът е борба, в която успяват само упоритите.

Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.

Американски хирурзи имплантирали изкуствено сърце, което не е било длъжно да бие. До сега апаратът е бил изпробван само на животни. Неговата особеност се състои в това, че той само придвижва кръвта в непрекъснат поток. Това означава, че човек няма да има сърцебиене и не може да се измери пулса му.
Един американец се съгласил да изпробват такова сърце на него. Той бил безнадеждно болен и никакъв друг метод не му давал шанс да оживее. С този апарат, пациента е успял да преживее пет седмици, но умрял от усложнения свързани със операцията на сърцето..
Интересното е, че апарата, който следи за състоянието на болния, поради липса на сърцебиене, отчел състояние на кома, а през това време пациента разговарял със жена си.
За да осигурят нормално кръвотечение, апаратите, заместващи сърцето, трябвало да се съкращава милион пъти повече за ден, от което често те се чупят. За това лекарите са решили да създадат принципно нов имплантант, а колко ще бъде надежден ще покажат следващите операции.

Думата проблем често звучи в разговорите ни. Какво представлява той? Това е нещо, с което не можем да се справим, което застрашително виси над нас и ни пречи в живота. От къде в живота ни идват проблемите и какво да правим с тях?
Това е толкова просто. Искате ли малко „магия“?  Наведете раменете, прехапете устни, дайте тъжен вид на очите си и с жален глас  промърморете: „Пробле-е-ем“. Бъдете уверени, че в такова състояние проблема непременно ще ви намери и ще ви донесе още куп такива. Тогава какво да правим?
Изправете рамене, усмихнете се и уверени си кажете: „Проблем няма, защото има решение“. Тогава това, което ни тормози ще ви обиколи  и като види изправената ви стойка и лъчезарната усмивка ще ви напусне.

Проблемът не е в това, което става с нас, а нашето отношение към него!
А ето ви и една притча, която може да ви послужи за размисъл , когато разсъждавате върху проблемите си.
Веднъж при един мъдрец дошъл човек за съвет. В живота му нищо не му споряло и той не знаел какво да направи , за да промени нещата.
Мъдрецът  го поканил да се поразходят и да си поговорят. Те вървели край река с много буйно течение. Мрачните води страшно се премятали и се блъскали с огромна сила в близките скали.
Изведнъж мъдреца попитал: „Отговори ми, ако сега съм  в реката и наоколо няма никой, ще потъна ли?
Без да се замисли, човекът казал: „Разбира се. тук течението е толкова силно“.
Мъдрецът не бил много убеден в това. Той смятал, че никой досега не се е удавил само защото е попаднал във водата. Причината за потъването по-скоро би била в начина на мислене. Ако човек си помисли, че водата е студена и не започне да плува за да се измъкне от създалото се положение, то непременно ще потъне.
Така е със всички неприятности, които достигат до нас. Ние потъваме в тях, защото ги оставяме да се вихрят в мислите ни и ние отново и отново ги преживяваме в съзнанието си.
Осмели се накрая и изплувай над тях. Това е твоя шанс.