С преглеждането на новините ние губим голяма част от своето свободно време. Буквално ставаме зависими от тях, като отделяме все повече  повече време за това. Нашите интереси се разширяват, като четем вестници и посещаваме новинарски сайтове в интернет.

Освен това, хората са склонни да възприемат по-емоционално негативната и отрицателна информация  и адекватно да реагират на нея.

Чувството на страх и присъствието на опасности спомагат за възбуждане на нервната система, те стават причина човек постоянно да бъде нащрек. В определени ситуации това предизвиква спасителни рефлекси, но сега това действа върху нас пагубно.

Новините основно са насочени да отразяват негативни събития. Убийства, катастрофи, терористични актове ….

Защо се случва това?

Защото ние сме по-отворени и възприемчиви към лошите новини, отколкото към добрите. Такава информация е режисирана и подадена не случайно.

Така благодарение на медиите, ние постоянно се намираме в състояние на силен стрес. При условие, че постоянно търсим новинарските програми и активно съпреживяваме всичко чуто в тях.

Ако по-рано не сте се замисляли върху това, време е да помислите. Гледайте или слушайте коя да е новинарска емисия.

Какво е съотношението между негативната и позитивна информация?

Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.

Защо майката не трябва да бъде идеална?

Някой жени смятат, че не трябва да повишават тон, винаги да се владеят и да постъпват постоянно правилно.

Имате ли понякога угризения за това, че сте загубили самообладание, когато се занимавате с детето си?

Искате ли да „изтриете“ думите, които току що сте казали на детето си?

Обезпокоени ли сте от това, че сте работили негативно върху психиката на детето си?

Ако сте отговорили с „да“ поне на един от тези въпроси, вие никога не сте били родител.

Всеки от нас си има трудни времена, когато думите ни могат да съсипят всичко, но не сме спрели навреме и сме ги казали.

Лошата новина е, че трудно се възпитават деца и най-сложното в този процес е да се контролираме самите себе си.

Ние сме хора, следователно не сме съвършени.

Но има и добри новини. За нашите деца, не е нужно да бъдем идеални. Дори е много добре, че не сме съвършени.

Ако бяхме такива, какъв образец щяхме да бъдем за нашите деца? Недостижим. Малкото дете ще има чувството, че никога няма да достигне нашето ниво.

Детето осъзнава, че е несъвършено, така че щом майка му не е идеална, за него има надежда. То е съвсем нормално и е такова, каквото е. Родителите също трябва да приемат децата си със техните недостатъци.

Ако сте перфектната майка, детето ви не може да се научи, че отношенията между хората могат да бъдат стресиращи, но това, което е по силите ни е, да ги възстанови и да ги укрепим.

Нашите деца учат това от ранна детска възраст, когато от време на време, неизбежно се провали по време на общението си с тях.

Едно малко момченце пусна хартиена лодка в локвата.

И веднага тази малка лодка си представи, че е истински кораб и започна да командва:

– Вдигнете котвата! Отвържете ме от пристана! Дайте ми тук цялото море!

Изведнъж духна силен вятър. Лодката се наклони и загреба вода. Целият борд се намокри.

С ужас лодката си каза:

– Какво щеше да стане с мен, ако бях наистина в морето и ме заливаха големи вълни?

И малката лодка се наведе смирено.

Продължи своето плаване в локвата с чувството, че е малка книжна лодка.

Но вече бе много по-щастлива, в сравнение с най-големият възможен кораб в най-огромното водно пространство.