Някакво безпокойство притесняваше Филип. Нямаше причина за вълнение, но се чувстваше нервен и напрегнат.

А и кучето му толкова възпитано и послушно животно се раздираше от лай.

– Какво му става на Бенджи, – недоумяваше Филип. – Никога не е бил толкова шумен. Сигурно нещо сериозно го е разтревожило.

Най- накрая той реши да отиде да види, какво смущава кучето.

Отвори вратата и замръзна. На двора право пред него седеше пума. Голяма „едноцветна котка“. Тя имаше добре развити мустаци и големи очи.

Филип се изпоти, а след като се съвзе, реши:

– Ще отида да взема камерата, за да заснема тази красавица.

Когато се върна, сърцето му едва не падна в петите. Животното реагира на звука на отварящата се камера, но слава Богу, размина му се.

Тези хищници понякога достигат два метра на дължина. Невъоръжен човек по-добре да не им се мярка на пътя.

За радост на Филип, пантерата не му обърна особено внимание. Изглежда не беше гладна и не си търсеше плячка.

Въпреки всичко, тя седеше на неговата веранда, цели 20 минути и си почиваше. Дори лаят на кучето не я смущаваше.

След известно време стана и си тръгна. Както внезапно бе дошла, така и си отиде.

Лаят на кучето заглъхна, а Филип запази незабравимите кадри от тази невероятна среща.

По-късно пред приятели, когато го питаха:

– Напълни ли гащите?

Смело отговаряше:

– Е, не беше толкова страшна. Не представлявах никакъв интерес за нея. Тя бе невероятно красива….

– Какво ли си видял? Очите на страха са големи. Сега само фантазираш, нали си отървал кожата ….  – смееха му се приятелите и го потупваха по рамото.

Всеки си има място и време на изява. На всекиму своето. Камъкът пада надолу, огъня се издига нагоре, маслото изплува над водата.

Колкото и да се сгъстяват облаците над земята, влече ни към небесната родина, към невидимата светла обител. Така са мислили и древните.

Аристотел е твърдял, че всяко нещо под слънцето си има свое „естествено място“, към което се устремява с неустоимата сила на своето естество. В този закон философа е видял тайната на движението: всеки се движи, защото го влече неговото „естествено място“ и когато го намери, сдобива се с покой.

Нашата „естествена тежест“ ни влече към Родината, която е на небето. За човека е естествено да бъде с Бога. Това е нашето нормално състояние. Затова се тревожат и се вълнуват сърцата ни.

Копнеем за истинската чистота и святост и за незабравимия Лик на нашия Отец. Нашият копнеж е за небесното Отечество, за което придобиваме право на земята.

Хейли  от Бангор, отпразнува 18-я си рожден ден сама.

На празникът на девойката никой не дошъл. И ще попитате: Защо?

Защото Хейли е аутист. Въпреки всичко сестра ѝ я описва като „удивителен човек“.

На рождения си ден Хейли седяла и чакала, кога ще дойдат приятелите ѝ. Тя искала да ги зарадва, да им достави удоволствие, но никой не дошъл и тя седяла сама.

Девойката сама изяла тортата, заливайки се в сълзи. Умът ѝ е на нивото на дете, но и такъв човек може да усети, кога е отхвърлен.

Може ли такива юноши да бъдат отхвърлени по този начин? Нима те не се нуждаят от малко радост, щастие и любов.

Ако видите човек подобен на Хейли, не го подминавайте с отвращение….

Доставите поне малко радост на такъв човек и ще се почувствате по-щастливи….

Днес Михаил дойде на работа, а нет няма. Някой е извадил кутията с проводниците, така че интернет нямаше да има докато не се намери кутията.

„Но всяка работа е свързана с Интернет, – помисли си Михаил.- Какво да правя?“

– Ще отида малко на разходка, – извика Михаил въодушевено. – От кога не съм го правил? А мога и велосипед под наем да си взема.

Във велопарка на стената имаше мисъл на Алберт Айнщайн: „Животът е същото като карането на колело, за да запазите равновесие, е необходимо да се движите през цялото време.“ Много точно казано.

Михаил въртеше педалите по брега. Не е горещо, вятърът е прохладен, а въздухът влажен.

– Е, не е чак толкова лошо, че някой е взел кутията с кабелите, – засмя се Михаил.

Той забави движението си около детския двор, където децата безгрижно си играеха.

– Виж какво намерих, – някакво дете тича към Михаил и му го показа….

Парче зелена прозрачна пластмаса.

– Браво, – каза му Михаил, – провървяло ти е.

Детето се зарадва. То ще притежава този предмет. Колко малко е нужно понякога на човек, за да е щастлив. И този незначителен, даже нямащ работно име зелен предмет доби смисъл в живота си…

Бащата на това момче лови риба. Не се знае какво може да извлече на брега. Но виждали ли сте град без рибари?

Бащата се усмихва и крещи на сина си:

– Хвърли го! Това е мръсотия. Не можеш да я вземеш……

Той разбира сина си!

Михаил продължава да върти педалите и навлиза  в пространство покрито от малък облак. Върху него се изсипват прохладни, а не студени капки.

– Стана много добре, че днес някой бе взел кутията с кабелите, – каза си Михаил, – сега разбирам, какво губя, като по цял ден стоя пред компютъра.

По време на Викторианската епоха не рядко се случвало хората да изпадат в кома, а ги погребвал като мъртви. На тези, на които им провървяло, се събуждали по време на своето погребение, а губещите се събуждали в гроба под земята.

Вълната от паника по повод на тези случаи довела до появата на „предварителни морги“, в които труповете лежали дотогава, докато не почнели да гният. Но това не оправило положението, защото твърде много трупове се събирали в моргите.

За това се появили“безопасни гробове“, които изглеждали, както обикновените, с това изключение, че в тях били осигурени инструменти и апарати, които човек можел да използва, ако случайно се събуди в гроб.

С тях той можел да излезе от гроба или можел да информира, че се е събудил там.