Един от най-известните представители на шотландското семейство Лермонт, които са живели през 13 век е бил поетът, певец и мечтател Томас Лермонт, известен също като Томас Римуващия.

Въпреки, че не може да се твърди, дали той е бил истински човек или просто герой от легенда, образът му е имал известно влияние върху шотландската културата.

Красивият лейтенант Георг Лермонт през 17 век е постъпил на служба в Русия, приел православната вяра и станал Лермонтов. Към неговите потомци се отнася поетът Михаил Лермонтов.

Предшественик на Джордж Байрон, който се казвал Гордон, през 16 век се бил оженил за Маргарет Лермонт, което дало повод на поета да причисли Томас – Римуващия към своето родословно дърво.

И накрая, поезията и моралния свят на Байрон оказали силно влияние върху творчеството на Лермонтов. Така връзката им е не само литературна, но е и теоретично свързана по родство в буквален смисъл.

С кого ли не са сравнявали поета Байрон англичани, французи, италианци, испанци и немци?

С  Русо, Гьоте, Юнг, с алабастрена ваза вътре осветена от сатаната, с Шекспир, Наполеон, Есхил, Софокъл, Еврипид, с Арлекин, Пиеро, с Хенри VIII, с Шение, Микеланджело, Рафаело, с денди, Диоген, с Чайлд Харолд, и т.н.

Раздразнен от това Байрон веднъж възразил:

– Русо е бил велик човек и ако това сравнение е вярно, то би трябвало да се гордея, но аз не обичам да се утешавам с лъжливи мисли.

Веднъж попитали един мъдрец:

– Колко вида приятели съществуват?

– Четири, – казал той. – Има приятели като храната, всеки ден човек има нужда от тях. Съществуват приятели като лекарство, търсите ги само тогава, когато се чувствате зле. Има и такива, които са като болест, те сами те намират. Но най-желателните са тези, като въздуха, те не се виждат, но са винаги с теб.

Когато човек загуби зрението си, дори само едното си око, разбира какво е имал. Пред него застава черно петно, непрогледна тъмнина.

Понякога сравнявам тази слепота с живота преди човек да повярва. Тогава той е изгубен и ходех в мрак. Но ако някой му отвори очите, той е благодарен на Господа, че го е спасил и извел на светлина.

От тогава Бог е винаги с него и му помага, независимо какво му се случва в живота.

Понякога след операция човек започва да вижда, макар и не както преди, но светлината от Бога е нещо много по-ценно  в живота ни, защото ни открива това, което трябва да променим в себе си и не само да го видим, но получаваме и сила да го преодолеем.

Чрез спасението, Бог ни дава нов поглед към света около нас. Нека се радваме, че ни е спасил от духовната тъмнина, за да ни изведе в светлината на живота.

В африканско село живял лечител-магьосник. Много години той лекувал своето племе от различни болести, но остарял. Станало му трудно да събира различни треви.

Веднъж се отправил в пустинята, за да намери едно лечебно растение. Там го съборила силна болка и той не можел да се помръдне.

Изведнъж старият лечител забелязал самотен лъв, който решил, че е намерил лесна плячка и се приготвил за атака.

Лечителят не могъл да се помръдне от мястото си поради силната болка. Той не се боял от смъртта, но ако умре, нямало кой да изцелява племето. Той не можел да допусне, лъвът да го изяде.

Лечителят събрал последните си сили и за секунди до лъвовия скок се превърнал в дърво.

Лъвът се изненадал, когато вместо старика захапал горчив и остър лист.

Царят на животните го изплюл и избягал, виейки от обида.

А по средата на пустинята останало да стои чепато дърво-човек.

Племето на лечителят тръгнало да го търси, но намерило дърво със сочни месести листа. На него била препаската на техния лечител, който по-късно се явил в сънищата на хората от племето  и им казал, че листата са лечебни и ги научил как да ги използват.

Старите хора размножавали полезното растение. Така лечителят останал завинаги с племето си, помагайки му със своята сила и защитавайки го от злото.