Димитър често пътуваше по работа, свързана с бизнеса му. Синът му бе на гости при баба си на село, а жена му бе в отпуска. Тя бе останала у дома, за да довърши някаква работа.

Тъй като Димитър свърши днес по-рано, той реши да се прибере у дома. Отвори вратата и влезе в стаята…., а жена му спеше, но не бе сама в леглото.

Спят заедно така здраво, сякаш нищо наоколо не ги интересуваше. Дори не се мърдаха.

Нещо се преобърна в душата на Димитър, получи сърцебиене. Някаква празнота се образува в гърдите му, като вакуум. Започна да се задушава.

Не ги събуди, а само ги снима, та после да не се отмятат.

Излезе тихо и отиде в кухнята. Извади бутилка вино от шкафа, сложи чаша пред себе си и я напълни.

– Пет години щастлив брак. Имаме прекрасен син. И сега…. никога не съм си мислил, че това може да стане с мен. Какво да правя? В главата ми е пълна каша….

Живота ни изненадва с коварни сюрпризи и за съжаление с печален опит.

Но моля ви, погледнете ги на снимката, как сладко спят …

Тиквените семки могат да се използват като противоглистно средство.

Смилат се 300 грама семки от тиква и се смесват с 100 грама мед. Получената смес се взема на празен стомах в течение на един час, като се приемат малки порции. След три часа е необходимо да се пие слабително, а след 30 минути да се направи клизма. Количеството на семките се намалява в зависимост от възрастта на детето.

Пшеничена каша с тиква и мед помага да се подобри работата на червата. Тази каша е особено полезна при колит.

Като жлъчно и деуретично средство на ден може да се изяде 0,5 кг сурова тиква, а парена и варена около 1,5 – 3 кг в продължение на 4 месеца.

Две чаши вода, 20 грама ситно нарязани дръжки, 2 грама пчелен клей се варят 15 минути. Получената смес се употребява за един ден при заболяване на сърцето, черния дроб и бъбреците, язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника.

В британската столица било открити необичайно заведение. На жителите и гостите на Лондон било предложено да се насладят на чаша бира в бар от шоколад.

В заведението присъстват всички елементи, характерни за традиционните английски заведения.

Тук има голям бар, дартс и телевизор. Бирата се налива в чаши, които после могат да се изядат. Чипсът се слага в шоколадови тарелки.

За създаването на шоколадовия бар е използвано около половин тон шоколад, а за направата му са били необходими три месеца.

Днес ще ви представя една лесна рецепта за избелване на дрехи.

За целта са ни нужни домашен сапун и калиев перманганат. Натъркваме дрехите със сапун, които предварително сме накиснали във вода, особено тези места, където има петна и ги оставяме настрана.

В една чаша с топла вода разтваряме калиевия перманганат, цветът на разтвора трябва да бъде тъмно лилав. Заливаме дрехите с  достатъчно количество вода, така че те изцяло да бъдат потопени в нея. Водата трябва да бъде топла, но не много. Изливаме разтвора с калиевия перманганат и разбъркваме всичко.

Взаимодействайки си с разтвора водата трябва да придобие червеникаво кафяв цвят, но не се притеснявайте точно така трябва и да бъде. Оставете дрехите няколко часа така, а после ги изплакнете.

След прилагането на този метод, не е нужно да се перете дрехите отново, те ще бъдат достатъчно бели.

Сутринта Невена приготвяше закуската за дъщеря си Ана. Разбира се тя не забрави и за шоколадовата напитка. Ана внимателно наблюдаваше майка си, сякаш някакво вълшебство се извършваше от ръцете ѝ.

Невена се усмихна на дъщеря си и си спомни детството. Стои в кухнята, а във въздуха ухае на току що изпечени палачинки. Майка ѝ налива в една стъклена чаша мляко, добавя любимото ѝ сладко от малини и разбърква.

Каква красота! Особено в първите няколко секунди, когато спираловидни ленти от малиновото сладко прорязват млякото. Накрая майка ѝ подава идеално розово мляко.

Сега Невена правеше същото, само че прибавяше шоколад. Когато видя как Ана гледа приготвянето на шоколадовото мляко, тя разбра как се чувстваше дъщеря ѝ.

Такива ситуации често се случват в живота ни.

Например, една вечерна разходка. Поглеждаш нагоре и се възхищаваш на звездите. Детето, което е близо до теб иска да ти каже нещо. То поглежда нагоре, за да се увери, че и ти гледаш в същата посока и казва:

– Мамо, виж звезда! Харесва ли ти?

– Да, Ани, много!

Когато погледнеш с очите на детето си, разбираш колко много неща пропускаш. То очаква да участваш в неговите наблюдения, открития, …… Колко пъти детето остава неразбрано?

Защо в детството си можем да виждаме повече? Защото сме искали. Защото не сме могли да постъпим другояче.

Още помня необикновеното и заинтригувалото ме през детството ми, за това го обичам. Понякога се връщам в него при повика на моите деца.