Главният равин на Израел Ицках Йосиф, даде отговор за бруталното предателство спрямо еврейската държава от администрацията на Обама миналата седмица.

Президентът на САЩ Барак Обама бе инструктирал своя представител в ООН да не налагат вето на опасната антиизраелска резолюция.

Йосиф ясно е осветил ситуацията.

„Понякога трябва да си напомняме, че няма на кого друг да разчитаме освен на нашия Отец, който е на небесата ….. дори и Америка да ни пренебрегва, както миналата седмица в ООН“.

Съгласно резолюцията, евреите не принадлежат на така наречения „Западен бряг“ и източната част на Ерусалим. В нея е включена Стената на плача, еврейско свято място.

„Не трябва да забравяме, че сърцата на царете и началниците са в ръцете на Господа и ние не можем да разчитаме на никой от друг, освен на Бог“, – продължил Йосиф.

Бонифаций бил роб на една благочестива аристократка Аглая. Робството му съвсем не било тежко за него. Бонифаций трябвало само да следи за многобройните желания на господарката си. Работата не била изморителна, животът му бил осигурен, имало много веселие с трапези и развлечения.

Случило се така, че Бонифаций и Аглая се влюбили един в друг, но не могли да сключат брак. Римският закон забранявал подобни отношения между патриций и роб.

Намиращи се блудно съжителство, на влюбените това им тежало и те се стараели това да „компенсират“ с дела на милосърдие.

Веднъж Аглая заповядала на своя роб да отиде в Източната част на Римската империя, където имало голямо гонение на християни.

Бонифаций трябвало да откупи мощите на един от тези мъченици, за да може господарката му да го запази в дома си. Такава била благочестивата традиция сред християните.

Аглая снабдил с необходимата сума пари слугата си. Тръгвайки Бонифаций я попитал на шега:

– Какво ще стане ако аз не намеря тяло на мъченик, а на теб ти донесат моето тяло, измъчено за Христос? Ще го приемеш ли с чест?

Аглая строго го наказала, за това негово лекомислие.

Пристигайки в нужния град, Бонифаций се установил в една странноприемница, а след това се отправил към главния площад, където по това време били измъчвани и екзекутирани християни в цирка, популярно по това време „представление“.

Той си купил билет и седнал на трибуната.

Какво се е случило тогава в главата на юношата, никой не знае. Гледайки страданията на християните, той изведнъж скочил на арената и започнал да целува измъчваните и да ги облива със сълзите си.

Един от войниците го попитал:

– Кой си ти?

Бонифаций твърдо отговорил:

– Аз съм християнин.

Няколко дена пред очите на същата публика той издържал ужасни мъчения. Останал несломен и бил екзекутиран.

След известно време на любимата му наистина ѝ донесли мощите …. на нейния бивш роб.

Повечето от нас прекарват целия си живот като се опитват да бъдат приети. Това очакваме от нашите родители, колеги, партньори в живота, хората, които уважаваме и дори такива, които ни завиждат.

В желанието си да бъдем приети, правим всякакви неща. Това може да повлияе на вида на дрехите, които носим, модела на колата, която карам, архитектурата на къща, която си купуваме, дори това може да повлияе на кариерата, която си избираме.

Ще се съгласите ли, че хората правят най-лудите неща, за да бъдат приети? Като дете, което иска толкова силно да бъде с връстниците, приятели или познати си, е готово да каже: „Смея да направи това“ и прави нещо глупаво. То го прави, защото голямо е желанието му е да бъде прието и тогава то отхвърля мерките за лична безопасност в живота си.

Да бъдеш избран, влияе на нашето самочувствие. В Библията се казва : „вие сте избран народ“. Това би трябвало да повиши самочувствието ни! Христос ви прие не, защото сте се представили добре, нито защото сте спечелили, или получавате нещо, което заслужавате.

Бог просто казва: „Аз избрах вас.“

Може да сте приели Исус в живота си, но Христос приел ли ви е? Не е нужно да го спечелите; не е нужно да се доказвате пред Него.

Има 6 милиарда души в света. Ако двама души не ви харесват, какво значение има това? Като част от Божието семейство, вие сте били приети от Бога!

Официално Пекин е готов към конструктивен диалог с Ватикана и въвеждането на католицизма в китайското общество, но при условие, че гражданите на КНР, открито изповядващи католицизма, са длъжни да бъдат патриоти на своята страна.

Това изявление е направено от Държавната администрация на КНР по религиозните въпроси при срещата им с представители на Католическата църква.

В същото време, Пекин е готов да отиде не на всички отстъпки, които се изискват от духовниците. Така например, властите настояват, епископите да назначават само от китайската отечествена католическа асоциация, а не от папата.

Започвайки с петдесетте години, атеистичното правителство на Китай е арестувало много католически свещеници и енориаши. Сега китайските католици имат право да посещават само църквата получи разрешение от държавата и която не се подчинява на Ватикана.

В същото време, медиите смятат, че по-голямата част от католиците в Китай, които са не по-малко от дванадесет милиона души, тайно посещават подземни църкви.

Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.