Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970  г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.

Той е красив като розите и е без бодли. Нежност без коварство и измама. Нищо чудно, че са били любими цветя на царските особи.
Въпреки това, в древния свят е съществувало мнение, че божурът  е опасно цвете. Легендата разказва, че божурът може да се откъсне само през нощта. А този, който откъсне цвете в следобедните часове, ще умре от трагична смърт. Най-вероятно, легендата идва от гръцкия мит за Троянската война.
Лекар на име Божур или Рeons е излекувал един от героите, който е бил смъртоносно ранен. За това богове превърнали този лекар в едно магическо цвете, сокът от корените на което лекуват всички болести. Цветето е кръстено на лекаря Рeons или божур.
В древен Китай, стъблата и корените на божура са част от много медикаменти.
На изток, цветето се отглежда в продължение на хиляди години. Прародителят на културния божур е тревистия, който расте в Сибир и на север в Китай.
В Европа, цветето се е появило чак през 18 век. От Европа той попада в Америка. В началото на ХХ век божурът е бил най-продаваното цвете на пазара. И след това някой обявил божура за старомоден. И в продължение на много десетилетия, тези цветя,  които са като „нежни рози“, могат да бъдат намерени само при истинските ценители на красотата.

Виктор не обичаше да чете, както книги, така и уроците си.
Един ден учителката даде за домашно да прочетат разказа „Муму“ на Тургенев и да отговорят на въпроса: Защо кучето е наречено Муму?
Виктор реши да изхитрува. Той не прочете разказа, но попита баща си:
– Защо кучето са нарекли с такова неразбираемо име Муму?
Баща му отговори:
– Едно малко кученце отишло до замръзнало езеро. Поискало да пие вода, заблизало по леда, но му замръзнал езика. Накрая успяло да се отскубне, но част от езика му останал в леда. От тогава, то започнало само да мучи.
Виктор схвана същноста и на другия ден, когато трябваше да отговори на поставения въпрос за домашно, той смело разказа това, което  бе чул от баща си.
Целия клас падна от смях, а учителката по литература се гърчеше в истерия.
От тогава Виктор започна да чете и да учи уроците си.
Когато му напомняха за случая, той се усмихваше и казваше тихо на себе си:
– Благодаря ти, татко!

Археолози, извършващи разкопки в гробница на мястото на неолитното селище Цзяху в централната част на Китай, са намерени три флейти направени от кухи кости на птици.
Учените предполагат, че намерената находка, доказва, че хората са музицирали в това селище доста отдавна. Точната възраст на намерените флейти е неизвестен.
Според археолозите, водещи разкопките, откритите флейти до момента, са най-старите седем степенни музикални инструменти, намерени до сега.

Ритуалите, обредите и обичаите са неразделна част от културата. Те са не по-малко важни от постиженията на науката или достиженията в изкуство. Най-древните ритуали и обичаи са стигнали до нас през вековете под формата на знаци, суеверия и празнични дни. Всеки от нас малко или много е чувал суеверия от рода на: пазете се от счупени огледала, разсипването на сол,…. Анализът на произхода на суеверията хвърля светлина върху истинската стойност на несъзнатото, живеещо в човека …
Припомнете знаците, в които са вярвали нашите майки и баби, и продължават да вярват: птица или пеперуда влизаща в къщата – знак за наближаваща нечия смърт, да се върнеш у дома преди пътуването и да не се огледаш в огледалото – очаква те неуспех, да срещнеш жена с празни кофи –  ще попаднеш в беда, да поздравяваш предварително за  честит рожден ден – нещастие.
Всеки знак е един вид закон, който трябва да бъде постоянно следван. Почти за всяка беда от суеверие е предложимо едно магическо средство за борба: да се плюе през лявото рамо, да се  покаже език пред огледалото…. Най-простата магическа процедура, извършена с цел да се спаси от зло, вече не се възприема като магическа, а автоматизиран процес, свързани с отслабването или загубата на значението на станалото.
За да се разбере защо нашите предци са се страхували от черни котки и птици влетели в къщата, трябва да обърнем внимание на произхода на символите и тяхната връзка с ритуалите.
По този начин, можем да видим, че голяма част от ежедневните ритуали, вярвания и суеверия са свързани с архаичните представи за пресичане на определена граница. Правилното започване на обред и истинския разговор с неземни същества са били винаги важни за нашите предци, и за това под формата на закони, са оцелели и до днес.