Ако се интересувате, какво интересно може да се види в Германия, помислете за посещение на две места под земята.

Първото място е мина Цолферайн, която е работела в средата на  XIX век. Тук са добивали въглища до края на 80-те години на XX век.

Сега там се намират няколко музея и атракцията „Пътят на въглищата“.

Второто място е подземен град – старинните рудници Рамелсберг, намиращи се в Долна Саксония.

Там се намира една от най-старите галерии в Германия, която е била открита още през XII век, а части от руда негодни за обработка се там още от X век.

Също мога да се видят древни инструменти и да се почувствате като миньор от онова време.

Днес беше много важен ден за Петър Василев. Току що бе завършил с отличие духовната семинария и пастирът на църквата му бе дал възможност  да проповядва от амвона.

Хората  в храма с нетърпение очакваха да чуят, какво ще каже младия проповедник.

Петър се бе подготвил много старателно Имаше намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си.

Годеницата на Василев бе между слушателите, а това още повече го вълнуваше.

Петър с разтуптяно сърце се изкачи по стъпалата към църковния амвон. Започна с голяма сила и тържествен патос, но внезапно се запъна и спря.

Всичко, което бе приготвил, се изпари от ума му. Буквите в бележките му се размиваха и той не можа да прочете нищо от тях.

След като помълча малко, Петър наведе глава и слезе от амвона.

Всички бяха много изненадани. Коментарите бяха различни. Едни го укоряваха, други го съжаляваха.

Чашата преля, когато Петър получи бележка от годеницата си: „Връщам ти годежния пръстен. Как можа толкова да се изложиш. Не искам да имам нищо общо с теб“.

Смазан и отчаян младият проповедник се прибра в стаята си. Дълго размишлява върху случилото се, а накрая коленичи и се помоли:

– Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Пожелах да изтъкна себе си. Но сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, решавам да не зная нищо друго освен Христос, разпнатия….

Не се мина много време и Петър Василев стана един от най-добрите проповедници.

Благословено е всяко крушение, което преживяваме в подножието на разпнатия Христос. Бог събира частите на нашето катастрофално аз и пресъздава от нас нови човеци, готови да Му служат и да изявяват Неговата слава.

През 1960-70 в СССР била разработена авиационна космическата система „Спирала“, състоящ се от орбитален самолет, който трябвало да изведе в космоса хиперзвуков самолет отделящ степените настрани за извеждане на ракетата в космоса.

За изпитването бил конструиран аналог на орбиталния самолет, който бил оборудван с шаси с опора приличаща на ски-чиния.

Веднъж по време на изпитанията тягата на двигателя била недостатъчна, да могат тези ски да се придвижат от мястото си по земния терен.

Било решено да се натоварят два камиона с дини, които трябвало равномерно да се разпределят в периметър от 70 метра.

Това обезпечило необходимото приплъзване, самолетът се отдръпнал и разпръснал необходимите части.

По време на развиване на ролка  със скоч във вакуум, възниква видимо светене и рентгеново излъчване.

Учените считат, че причината за това е ефект, подобен на триболюминесценцията – появата на електромагнитно лъчение при унищожаването на асиметрични връзки в кристал.

Обаче лепкавата маса няма кристална структура, за това за обяснение на създаваното от скоча лъчение трябва друг теоретичен модел.

Мощност рентгеново лъчение е достатъчно, за да се получат снимки на частите от тялото, но това е само във вакуум, а развиването на самозалепващата се лента във въздуха е безопасно.

Когато човек е много беден, за него казват, че е „гол като сокол“.

Тук под думата сокол не се разбира птица, а древно стенобитно оръжие, което се използвало при обсада на крепости.

То било гладко, направено от дърво или излято от чугун, без стърчащи части, затова го наричали и голо.