Наум седеше над разтворената си Библия и се бе умислил.

Станко го съзря, усмихна му се и попита:

– Да не са ти потънали гемиите?

Наум го погледна сериозно и поясни:

– Виж, когато Исус каза на Марта: „Брат ти ще възкръсне“, Марта бе права. Да, Лазар щеше да възкръсне отново при бъдещото възкресение.

– Но тя пропусна факта, че въпросът на Исус не беше просто за вярата в една идея, а за вярата в Личност, – поклати глава Станко.

– За нас е по-лесно да вярваме във всички правилни неща за Исус, отколкото да Му вярваме, – констатира Наум.

– Цялата информация, която сме научили за Бог, е създадена с една цел … , – повдигна вежди Станко.

– Честно казано, – заора с върха на обувката си в земята Наум, – по-малко имаме нужда от данни или информация, отколкото от опит с Бога, към Когото те сочат.

– Прав си, – извиси глас Станко, – Цялото четене на Библията и цялото богословие, върху което размишляваме, е предназначено с една основна цел – да ни доведе до връзка с Него.

– За това и основният въпрос не е „Знаете ли за Него?“, а „Познавате ли Го?“, – плесна с ръце Наум

Магда бе решила да си направи шоколадово мляко.

Тя разбърка млякото и наблюдаваше как то се превърна от бяло в кафяво.

– Това не е магически трик, – усмихна се Магда на себе си. – Просто на дъното на чашата има шоколадов сироп.

Тя плесна с ръце и продължи възторжена от „откритието си“:

– Всичко, което е необходимо, за да се превърне млякото в шоколадово, вече си е било там, но трябва да се разбърка, за да се получи промяната.

Нещо подобно се случва и с тези, които следват Исус.

Те имат в себе си потенциала и силата за голяма „любов и добри дела“, но понякога този потенциал остава в заспало състояние. Той се утаява на дъното и не си проправя път там, където е необходим.

Този потенциал се нуждае от някой или дори от група от хора, които да го раздвижат.

Това е един от най-големите дарове, които християните могат да си дадат един на друг.

Като отказващи да оставят любовта да се настани на дъното на живота, те могат да подтикнат любовта към действие чрез насърчение, отговорност и подкрепа

Нека дадем приоритет на тези взаимоотношения в живота си.

Трябва да разрешаваме на другите, да ни казват истината, дори да ни е трудно да я чуем. Тогава често ще откриваме, че малко вълнение е точно това, от което се нуждаем, за да открием живот с по-голяма любов и цел.

Рени бе на плажа с малкия си син Стоян. Тя бе много изморена, но не посочи морето на сина си и не каза:

– Иди да се забавляваш, а аз ще подремна малко.

Това би било много безотговорно.

Въпреки умората си тя поведе сина си и го доведе до мястото, където вълните се разбиваха в брега.

– Виж, – каза му тя, – колко са големи тези вълни. Навлезеш ли по-навътре те те дърпат още по-навътре.

Рени искаше да внуши на Стоян здравословно уважение към морската шир, която е по-голяма и по-мощна от него.

Тя не желаеше детето ѝ да се втурне напред, без да знае с какво ще се сблъска, но същевременно не искаше той да бяга ужасен от морето.

За това му показа как да си играе, да се плиска и забавлява във вълните.

Рени искаше Стоян да ума подходящ баланс между любов и уважение към морето.

По същия начин, когато Библията говори за страха от Бога, целта не е да се страхуваме от Него. Става дума за здравословно уважение. Бог е много по-голям и по-могъщ, отколкото можем да разберем.

Той е всемогъщият Създател на вселената! Не можем да го поберем в джоба си и да го носим със себе си като талисман за късмет.

Когато открием здравословен „страх“ от Бога, вероятността да приемем любовта Му за даденост е много по-малка. Това подхранва нашето удивление и ни приближава към Него.

Станко плесна с ръце и заяви:

– Аз открих, че никой човек не е велик по природа.

– Разбира се, – подкрепи го Калин. – Ти не се раждаш велик.

– Не, ти ставаш такъв като свързваш живота си с велика кауза, цел или мечта, – добави Станко.

– Да, но ти се нуждаеш от нещо по-голямо, което да те извади от самия теб, – добави Калин.

– Казва се: „като просветли очите на сърцето ви, за да знаете каква е надеждата на Неговото призоваване“….. Какво представляват „очите на сърцето“? – попита Станко.

– Тук не става въпрос за физически очи, а за въображение.

– Ммм …

– Все едно казва: „въображението ти да оживее и с вяра да можеш да видиш мечтата, която Бог има за живота ти” . – опита се да уточни Калин.

– Виж, така е по ясно, – измърмори Станко.

А Калин продължи настървено:

– Бог иска да ти даде Неговата мечта за живота ти, твоето призвание! Ще имаш надежда, когато разбереш за какво Бог те е създал. Визията, която Той има за теб.

Станко само клатеше глава и гледаше с възторг Калин.

– Ако искаш значимост, удовлетворение и пълнота в живота си, спри да следваш мечтата си и започни да следваш тази на Бог за живота си, – Калин говореше и говореше.

Той се бе въодушевил и изливаше мислите си гласно:

– Ако не можеш да си представиш твоето призвание, не можеш да мечтаеш за Божията мечта, ти не живееш живот в изобилие, а просто съществуваш. Готов ли си да откриеш Божията мечта за живота си?

Станко кимна с глава. Той бе съгласен с приятеля си.

Невероятен ден. Само напрежение и провали.

На всичкото отгоре Добри Константинов заседна в асансьора.

Той веднага се опита да отвори вратата, но си спомни съобщението, което бе проглушило ушите му преди два дена:

„Останете на място. Така ще бъдете в безопасност …….“.

Целта бе хората да останат спокойни, когато заседнат в асансьор.

Най-добрият план за действие бе просто да се използва бутона за аларма, за да се повика помощ и да се изчака да пристигнат екипите за спешна помощ.

Константинов макар и притеснен, постъпи точно така.

Натисна бутона и зачака. Времето му се стори безкрайно дълго, но резултата бе добър. Той бе освободен от „затвора“ си.

А какво да кажем за хванатите от капана на греха?

Те стават обект на Божия гняв.

Но Той не ги остави в капана на духовната тъмнина.

Отговорът на Божията спасителна инициатива води до вяра.

А тя от своя страна ще ни помогне да се откажем от опитите си да се спасим сами и ще ни подтикне да призовем Исус на помощ.

По Божията благодат спасяването от капана на греха не идва от нас, то е „Божи дар“ чрез Исус.