Самото име на това необичайно животно говори само за себе си. Неговата родина е Турция столицата, на която по-рано се е наричала Ангора.
Първоначално тези красиви животни били откарани във Франция. Там те предизвикали голям фурор. Модата  свързана с тях се разпространила по целия свят. И ангорски зайци започнали да се развъждат навсякъде.
Тези удивителни животни имат невероятна кожа, дължината на косама ѝ може да достигне до 80 сантиметра. Козината е нежна и мека. От нея отделят и обработват ангорската вълна, която е много известна по света.
Теглото на заекът е около 6 килограма, живее до 7 години, козината може да бъде в 12 различни цвята, но основно е бяла.
Тези животни имат черно само на носа, ушите и лапите, а всичко останало е бяло.
Ангорският заек се отглежда и като домашен любимец. Той е много мил, игрив, активен и добър.

Хората, страдащи от депресия, често казват, че възприемаме света в бледи цветове.
Оказало се, че това не е само психологически феномен, сивата окраска при депресия има физиологична основа.
Това заключение е направено от германски учени от Университета във Фрайбург, изследващи процесите в очите на пациентите с помощта на електроретинограма.
Те открили строга зависимост. Колкото са по-силни депресивните симптоми, толкова по-слабо ретината реагира на стимулацията от контрастни изображения.

В Япония съществуват много видове ресторанти. Те се специализират по един белег, вид храна, който се поднася там.
Например, Суши- аз, той се е специализирал в приготвянето на суши.
Клиентите на ресторанта могат да седнат по столовете край масите или на столовете на бара и да наблюдават как майстор готвача приготвя сушито.
В такъв ресторант храната за един човек се колебае между 1000 и 2000 йени.
Каитен-джущи е евтин суши ресторант, в който порцията суши се поднася на конвейерна лента и посетителят на ресторанта сам избира храната, която му харесва.
Освен това суши е поставено на чинии с различен цвят. Всеки цвят ознаава определена цена. Стойността на една такава чиния варира от 100 до 5000 йени. След избора на храната, се плаща.
В ресторанта може да се поръча суши, ако го няма на транспортната лента.
Освен специализирани ресторанти в Япония има и обикновенни, по подобие на тези на запад.

Миризливката се чувстваше нещастна. От време на време дори ѝ викаха вонещица, а това я озлобяваше. През есента добиваше по-тъмен бронзово кафяв цвят, но през лятото и пролетта беше ярко зелена. Антенките ѝ с по пет членчета проблясваха в червено. Когато се раздразнеше или беше застрашена, отделяше течност със специфична неприятна миризма.
Веднъж се оплака на майка си:
– Където и да се появя хората плюят по мен.
Майка ѝ се усмихна:
– Това е заради твоята красота и миризмата, която издаваш, – каза бавно и спокойно майката. – Те ти завиждат.

Pterocarpus angolensis е тиково дърво, растящо в Южна Африка. Понякога го наричат „кървотечащо“, поради това, че отделя сок в тъмно червен цвят.
Стволът започва да се покрива с „кървавочервени“ ивици, в следствие на което дървото заприличва на отсечен крайник на някакво гигантско животно.
В Африка този червен сок традиционно се използва като естествен оцветител за различни нужди. Така например, той се смесва с животинска мазнина и с тази смес се намазва лицето и тялото.
На този сок преписват магически свойства, способни да лекуват болести на кръвта, тения, малария, треска, избавяне от проблеми със зрението, стомаха, облекчаване на силна болка и други.
От дървесината на дървото се получават мебели с високо качество. Тя леско се разрязва и обработва, при съхнене почти не променя размерите си. Поради издръжливостта си е добър материал за направа на лодки, канута и подове на баня.
„Кървотечащото“ дърво израства от 12 до 18 метра. Има красива чадърово оформена корона, а цветовете му са жълти.