Зашеметяваща светлинна инсталация превръща една обикновена гара в истински тунел на времето.
Благодарение на светлинни и звукови раздвижвания се създава усещането, за преминаване в друг свят или, че ни взема извънземен кораб.
Със светлината инсталация е оборудвана половин километровата строяща се гара Аустрелиц в Париж.
Нейният автор Пабло Валбуена подчертава, че специфичноста на инсталацията се определя  преди всичко от самото място. Движението и скоростта, които са асоцират с влаковете, са определящ фактор за това как изглежда тази инсталация.
За да се усеща преместването не е нъжно непременно да се движиш. Този ефект може да се постигне чрез използване на ефимерни и нематериални материали, проектиращи светлина и звук.
Друга светлина инсталация се намира в центъра на Амстердам. Там се наблюдават стотици светещи пеперуди цветът. на които се определя от самите зрители.

Художничката Mona Caron е направила един доста необичаен проект, привлекателен със своята красота и гениална простота на дизайна.
Тя рисува на стените на зданията плевели, показвайки на зрителите целият процес на растежа. Момичето започва с рисунка на поникването и след това се връщат по няколко пъти на едно и също място, за да допълнят графитите с нови части.
Жителите на близките къщи виждат истинско чудо, как стъблото на вчерашно глухарче плахо си проправя път през пукнатините на тухлата, а на другия ден е вече увенчано с жълт пухкав цвят.
Изящните рисунки са достойни за старинен ботаничски справочник. Художничката много точно е изрисувала всеки детайл на растението.
Тук няма скандални и непочтенни места. Буйното смесване на боите и експериментирането с формата са присъщи на съвременния улично изкуство.
Момичето се възхищава на устойчивостта на дивите растения, които си пробиват път към слънцето, където и да се намират. И ги изобразява с удивителна точност.

В Станфорд учени са проектирали и произвели силициеви структури във формата на призма, които могат да разделят лъч светлина на различни цветове и да пречупят светлината под прав ъгъл.
Научната разработка може да доведе до ново поколение компютри, използващи оптика вместо електрически кабели за пренос на данни.
Инженерите са гравирали парче силиций, голямо осем микрона, приличащо на баркод. Благодарение на двете различни дължини на вълните в светлинния лъч преминаващи през устройството, той се отклонява в страни и образуват Т-образна форма.
Светлината може да пренася повече данни, отколкото проводник и изисква по-малко енергия за пропускане на фотони, отколкото за електроните.
Използвайки факта, че светлината се пречупва по различен начин в различни среди, учени са разработени структура, в която се редуват ивици от силиций и въздушни пространства.
Когато светлината преминава от една среда в друга, част от нея се предава, а друга се отразява. Когато лъчът преминава през гравирания силиций отразената и преминаваща светлина си взаимодействат по сложен начин. Специален алгоритъм на силициевия чип използва тази смущения и насочва светлината с различни цветове в противоположни посоки.

Биоинженери от бруклинската компания Suneris са разработили нов медицински гел, който може да спре обилно кръвотечение за няколко секунди.
Веществото е изобретено от инженер химика Joe Landolina. Изготвено е въз основа на растителен полимер. Гелът е наречен VetiGel. Той променя формата и цвета си, когато си взаимодейства с тъканта.
Има антимикробни свойства, а при използване от специалистите в стерилни условия, е безопасен за човека.
Както сам обяснява Landolina: „VetiGel е ефективен, защото работи в тандем с естествените лечебни процеси на организма“. В полеви условия, такъв инструмент е необходим, като временна мярка, а след това лекарите го премахват и лекуват раната.
Иновативният продукт може да спаси живот и да замени 80% от медицинските превръзки, мехлеми и антисептични гелове.

Биолози от Университета в Кънектикът установили, че мъжките колибри имат по-дълги и остри клюнове, в сравнение с женските. Причина за това е, че бързо трябва да намерят по-добре гърлото на противника си по време на сложния брачен ритуал.
Учените наблюдавали живота на миниатюрните птици в Коста Рика. В частност, те са заинтересували от брачния ритуал, в който 100 мъжки колибри се събрали около женската и така стояли и си съперничили, докато тя се заинтересувала от един от тях. Мъжките колибри използвали техните издължени клюнове „като кинжали“.
За биолозите, това не било тайна, че мъжките и женски колибри имат различни човки, но учените са предполагали, че това се дължи на хранителнителните им навици. Смятали са, че птиците се хранят с различни цветове и за това мъжките развиват с течение на времето дългите си клюнове, за да съответстват на определен цвят необходими за храна.
Хората смятат, че колибрите за красиви и нежни създания, но когато видат враждебните им отношения, едва ли вече ще мислят така.