По коридора се стигаше до друго помещение. В земята имаше четириъгълни дупки, от който се издигаше пара, пълни със сярна вода.

Гласът на Сандро едва се чуваше:

– Знаеш ли, че Тбилиси е започнал със сяра?

– Имаш пред вид тези изпарения тук ли? – попита го Михо.

Сандро без да отговори на въпроса, разказ древната легенда за града:

– Веднъж един цар пуснал сокола си. Птицата му преследвала тетрев. Царят дълго чакал, но не видял нито сокола, нито тетрева. Тръгнал царят да ги търси и се озовал в една горичка. Там течала вода с цвят на сяра.. Тетревът се бил удавил в нея, а соколът го последвал. Така царят открил сярна баня и положил основите на град Тбилиси, тогава се наричал Тифлис.

Сводестето помещение бе изпълнено с пара и мирис на сяра. Горещата вана беше същинска мътилка от развалени яйца. Телата на мъжете лъщяха от влагата. Сярата беше проникнала в кожите им.

– В този извор са се потапяли всички завоеватели и войни, които са завзимали този град, – обади се в мъглата от пара Сандро. – Завоевателите, когато били опиянени от кръвта и натежали от умора идвали тук.

Сандро махна с ръка на масажиста, който беше кльощав и дребен. Посочи му Михо, който токущо бе излязъл от една сярна дупка и му каза:

– Почвай!

Масажистът скочи бързо на гърба на Михо и започна да пристъпя леко като танцьор. След това пръстите на ръцете му се забиха в плътта на лежащия. Изви ръцете на Михо и костите му леко изщракаха.

Всичко вероятно изглеждаше болезнено от страни, но Михо не чувстваше болка. Под твърдите и еластични удари на масажистта Михо усети как всичките мускули на тялото му бавно се отпуснаха и се отделиха от костите.

– Стига му толкова, – каза Сандро.

Михо се изправи, цялото тяло го болеше.

– Тичай в съседното помещение и се хвърли във водата, – каза му Сандро, като го поогледа малко.

Михо изтича и се хвърли в леденостудените води на втората вана. Дъхът му секна. Крайниците му се напрегнаха и се изпълниха с живот. След това излезе и се загърна в един бял чаршав.

Сандро го погледна очакващо:

– Как си сега?

– Гладен съм! – каза Михо.

– Здрав си вече, – зарадва се Сандро, – да вървим масата ни чака.

Мръсния въздух в затворени помещения е една от причините за болестите при хора. Нашите тухлени и бетонни къщи постоянно отделя токсични химикали, например формалдехид. Въздухът също трови бактерии, плесени, прах и въглероден двуокис, образуван в близост до работеща плоча.
За щастие, имаме стайни растения, които решават някои от проблемите, свързани с лошата вентилация на закрито.
Такава е стайната хризантема.
Това растение е един от любимците на NASA. Именно тези цветове се използват за пречистване на въздуха в офисите на космическата агенция. Те ефективно абсорбира амоняк, бензен и формалдехид от въздуха в стаята. В допълнение, това цвете не е много скъпо, което го прави идеално за цветни лехи в двора на частна къща.
Растение с подобни функции е хлорофитумът.
То е обикновенно и невзискателно растение, което не се нуждае от специални грижи. Широко е разпространено, така че можете да си вземете няколко стръка от съседите.
Освен това хлорофитумът ефективно поглъща всички химикали, които пръскате, когато почиствате апартамента си.

Една възрастна двойка била поканена от друга такава на вечера. След вечерята двете жени отишли в кухнята, а мъжете им продължили да разговарят.
Единият казал:
– Вчера вечерта бяхме в един нов ресторант. Прекрасно място. Препоръчвам ви го.
А другият попитал:
– А как се наричаше този ресторант?
Първият дълго мислил, а след това попитал:
– Как се нарича цветето, което подарявате на жена, когато я обичате? Ами, вие навярно се досещата, с червен цвят и тръни?
– Искате да кажете роза?
– Да, да, вярно, – казал другия.
А след това се обърнал по посока на кухнята и извикал:
– Роза, как се наричаше ресторанта, в който бяхме вчера?

Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.

Освен, че съдържат ценния калций за организма, те имат и други приложения.
Черупките с бял цвят имат добър избелващ ефект. Добре ги стрийте, сложете ги в платнена торбичка, а торбичката поставете в барабана на пералнята, когато перете бели дрехи или бельо.
Ако искате да подобрите вкуса на кафето, добавете в филтъра на кафеварката малко смлени яйчени черупки. Вкусът ще бъде малко по-горчив, защото калция неутрализира киселината. Освен това, яйчените черупки се утаяват на дъното.
Смлените черупки от яйца изсипете в чайник или термос. Наполовина в съдовете налейте вода. Сутринта термоса, чйника или кой да е друг съд ще бъдат чисти. Този начин се използва при отделяне на котлен камък и налепи. Черупките почисват и тави. Изсипете смачкани черупката в мазна тиган, след това потъркайте с гъба и той ще заблести.
Измийте добре яйчените черупки, изсушете ги и ги смелете. Добавете ги в почвата преди да засаждате.