Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..

Млад мъж веднъж случайно намерил златна монета на улицата. Оттогава той винаги ходел с наведена глава, надявайки се отново да изпитат щастието на откритието.
Впоследствие през своя дълъг живот, той намерил няколко монети, но през тези години той забравил да повдига поглед към прекрасното лазурно небе. За него небето не съществувало. Въпреки това той не умрял беден, но неговата душа не разбрала нищо.
Милиони хора не виждат никаква друга цел в живота си, освен събиране на тленни земни блага. И разбира се някои имат успех в това. Но колко е тъжно, когато в преклонна възраст разбират своята грешка.
Писано е: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, а всичко останало ще ви се прибави“.  Къде е домът на Бога и където можем да търсим Господа?  В Библията се казва, че сам Господ изпълва “ всичко във всичко“. Да търсите Божието царство означава да търсите самия Бог.
За да пребиваш в Божието царство, трябва да се подчиниш на Божията воля. Китайските християни са се молели така: „Съживи Твоята църква, започвайки от нас“, а аз бих я перифразирала така: „Господи, установи Царството Си, започвайки от мен“.

Да гледате крокодилите в зоологическата градина е много по-интересно, отколкото да плуват с тях в езерото.
В паркът Crocosaurus Cove в Дарвин, Австралия, туристите са поканени да се потопят във водата, гъмжаща от хищници, в специална стъклена клетка.
Прозрачните стени добавите уникално усещане за реалност явяващо се при липсата на преграда. Това засяга и крокодилите, чийто покой се нарушава от вашето проникване във водата.
Можете да прекарат във водата около 15 минути и да погледнете в очите на ядосаните крокодили, притежатели на най-силните челюсти в животинското царство.

Ако изредим всички видове характери, раздадени на милиардите представители на животинското царство, ще видим, че всеки вид има своя определена отличителна черта. Но всички тези черти, с всичките им нюанси са раздадени и на човешкия род. Не се съмнявайте, че всеки човек притежава по десетина и повече от тези черти, а у много хора могат да се намерят следи и от разновидностите на всяка една от тях.

Заекът се отличава със своята плахост и страхливост, чужда му е храбростта, дързостта, хищността.  Затова, когато става дума за заека, ние неизбежно си спомняме за неговата страхливост, но не и за невероятната му плодовитост.

Когато говорим за мухата и бълхата знаем, че по дързост и наглост те превъзхожда всички животни, дори човека. Ако тези животни имат някакви други качества, те дотолкова са засенчени от току-що споменатите, че изобщо не се сещаме за тях.

Когато става дума за пауна, веднага ни идва наум неговата надутост и нищо друго. Заговори ли се за козела, сещаме се за неговата похотливост. Стане ли дума за кучетата, мислим за тяхната вярност. Спомене ли се котката, идва ни наум нейната независимост, само ако сме невежи, бихме се сетили за коварството, черта, която притежават по-скоро някои породи кучета и котката.

Човекът е взел всяка черта, която притежават. Но той се различава много от животните. Не притежава нито една черта, която в еднаква степен да е характерна за всички същества от неговата порода. Когато казваме, че мухата е безкрайно нахална и дръзка, ние имаме предвид всички мухи, когато казваме, че заекът е много страхлив, това се отнася за всички зайци, когато казваме, че паякът е кръвожаден, това се отнася за всички паяци, когато казваме, че агнето е кротко и наивно, това се отнася за всички агнета, когато казваме, че козелът е похотлив, това се отнася за всички козли. Едва ли има животно, което да не може да се охарактеризира пълно и изчерпателно само с по една негова черта, но човек никога не може да се обозначи по този начин.

Не всички хора са страхливи като заека, не всички са дръзки като мухата, не всички са кротки и наивни като агнето, не всички са кръвожадни като паяка и осата; не всички са крадливи като лисицата и свраката, не всички са надути като пауна, не всички са красиви като златната рибка, не всички са игриви като маймуната, не всички са похотливи като козела.

Човешкият род не може да се опише с едно-единствено определение. Всеки индивид трябва да се разглежда сам за себе си. Един е дързък и храбър, друг е страхлив; един е добър и кротък, друг е жесток; един е горделив и надут, друг е скромен и смирен. Многобройните черти, пръснати по една, най-много по две наведнъж из огромния животински свят, са събрани вкупом във вид на инстинкти във всеки човек, къде по-силни, къде по-слаби, с всичките им възможни и най-тънки отенъци, било като положителни или отрицателни качества.

В някои хора лошите качества са почти незабележими и на преден план изпъкват благородните черти. За такъв човек ние съдим именно по тях, хвалим го, но той няма заслуга за това. Защото той не е измислил чертите на своя характер, не ги е заложил в себе си, той си ги има по рождение, те са му дадени.

Колко смешно е, че ние оправдаваме всички недостатъци на животните, които пълзят, летят, плават или ходят на четири крака, защото знаем, че те се подчиняват на своята природа.

И след като осъзнаваме, че сме възприели всичките си недостатъци от тези твари, твърдим, противно на всякаква логика, че те търпят безнаказаност и затова наш дълг е да пренебрегваме, да нарушаваме и отменяме божите закони.

Струва ми се, че това твърдение е съвършено неоснователно и няма никакво покритие.