Тревогата е форма на атеизъм. Всеки път, когато се притесняваме, ние все едно казваме:

„Аз не вярвам, че има Бог, който се грижи за мен“.

Ако си християнин и се тревожиш, ти се държиш като сирак, който няма небесен Отец, който е обещал толкова много неща в Писанието за теб.

Тревогата е предупреждение за липса на светлина. Всеки път, когато се притесняваме за финанси, болен в семейството, уволнение от работа, …., ние се съмняваме, че Бог ни обича и ще се грижи за нас.

Ние ще имаме неприятности, когато се съмняваме в Божията любов.

Доверете се на Бога, защото Той снабдява вашите нужди.

Писанието учи, че християнинът се нарича човек, който се доверява на Христос като Спасител и Му се покоряват като Господ. Цялата същност на християнското ученичество е да вярват в Христос и да Го следват.

В Новият завет не се прави разлика между вяра и послушание. Тези качества са неразривно свързани. Всъщност този, който наистина вярва, ще бъде истински последовател. Вярата ни прави съпричастни към царството, но знака за нашето небесно гражданство е любовта ни към Бога и послушанието към Неговата воля.

Ето защо християнският живот  е идеална комбинация на две състояния: ние уповаваме и се трудим, пребиваваме в покой и се борим, приемайки Божиите милости, извършваме Неговата воля.

Бог извършва своята част от работата, а ние трябва да извършим нашата.

Плодородието на земеделеца е Божий дар и в същото време е плод на тежък труд.

Бог може да даде талант на музиканта, но за да се реализира, са нужни упражнения и дисциплина.

Има ли област от живота ти, която е заключена за Христос? Довери Му се и Го слушай.

Един християнин прочел в Библията си следния пасаж: “ и в сън Господ дава на Възлюбения Си“. И той се помолил преди лягане:

– Господи, дай ми сън на праведник!

Пробуждайки се на сутринта, той се оплакал, че е сънувал кошмари. Решил да опита още веднъж и се помолил със същата молитва. Отново се събудил сутринта, оплаквайки се от неспокойна нощ.

На третата вечер християнинът, чудейки се , попитал в молитва:

– Господи, помолих те за сън на праведник, а Ти ми изпращаш ужаси и мъчения.

Изведнъж чул глас:

– Как мислиш, чувства ли се праведник, живеещият като теб?

Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.

Веднъж номадски племенен вожд дошъл в църквата и заявил, че иска да стане християнин.

– Ти изпълни сърцето ми с радост, – казал свещеникът. – Но ти имаш две жени. Трябва да се откажеш от едната.

– Добре ще го направя, – съгласил се веднага вождът, – но само ако ми покажеш поне едно място в Библията, където се осъжда двуженството.

– Никой не може да служи на двама господари, – цитирал свещеникът.