Японците като отговор на предизвикателствата на селекционерите от Киевския институт по молекулярна биология решили да кръстосат тиква и диня.
Така получили голяма реколта от кавбуз, от украински „кавун“ – диня и „гарбуз“ – тиква.
Той не е така сладък като динята, но затова пък съдържа много полезни вещества и витамини.
Кавбуза може да помогне на тези, които трябва бързо да възстановят силите си.
В суров вид кавбузът едва ли ще достави толкова емоции, колкото динята, но храна приготвена от него, казват, че се поглъща с лек трясък зад ушите.

В Япония съществуват много видове ресторанти. Те се специализират по един белег, вид храна, който се поднася там.
Например, Суши- аз, той се е специализирал в приготвянето на суши.
Клиентите на ресторанта могат да седнат по столовете край масите или на столовете на бара и да наблюдават как майстор готвача приготвя сушито.
В такъв ресторант храната за един човек се колебае между 1000 и 2000 йени.
Каитен-джущи е евтин суши ресторант, в който порцията суши се поднася на конвейерна лента и посетителят на ресторанта сам избира храната, която му харесва.
Освен това суши е поставено на чинии с различен цвят. Всеки цвят ознаава определена цена. Стойността на една такава чиния варира от 100 до 5000 йени. След избора на храната, се плаща.
В ресторанта може да се поръча суши, ако го няма на транспортната лента.
Освен специализирани ресторанти в Япония има и обикновенни, по подобие на тези на запад.

При фермера дошла една крава и казала:
– Скъпи, спопанино! Навярно си забелязал, че пасищата са далече от селото. Пътя е каменист, а аз съвсем не съм млада. Докато отида на пазбището, всичките копита ме болят. Като се върна вечер в плевнята пак ме болят. Сутрин като си помисля за предстоящия път, даже не ми се става.
– Ти не искаш да ходиш на пасбището?
– Искам, разбира се. Виж, ти имаш камион и трактор с ремарке. Ще бъдеш ли така любезен да ме извозиш до пасището.
„Какво нахалство!“ – помислил си собственикът и избухнал:
– Ти какво, животно такова?! Полудяла ли си? Аз те храня и поя, не за да се радваш на безмисления си живот, а за да те доя. Да я закарам до пасището, утре и телевизор ще ми поискаш. Запечатай си го в съзнанието, ако краката ти престанат да те носат, ще престана и да те храня. Не се опитвай отново да дойде при мен с такива искания. Върви на пасището, а вечер се връщай с пълно виме. Ако една крава не дава достатъчно мляко, се изпраща в кланицата!
Кравата си тръгнала, но от този ден тя не искала повече да живее. Тя си мислела, че стопанина се грижи за нея, защото я обича. Винаги се е радвала вечер, когато се е връщала с пълно виме, защото е виждала, че стопанинът ѝ се радва. Сега, когато усещала, че вимето ѝ се пълни с мляко, изгубвала желание да пасе. От ден на ден тя все повече и повече отслабвала, давала по-малко мляко и всичко свършило така, както ѝ предсказал хазайна.
Протестът на кравата не останал без последствие за собственика ѝ. Той станал по-хитър. Когато при него дошла крава с подобна молба, той ѝ казал:
– Мила краво, ти навярно знаеш, че ще продам твоето мляко на пазара, за да купя храна за теб през зимата? Ако те возя до пасището, ще се увеличат моите разходи. Млякото ти ще стане по-скъпо, а другите ще продават млякото си на по-низки цени. Твоето мляко никой няма да купи и аз няма да мога да ти купя храна за зимата. Навярно не искаш да стане това?
– А на теб нужни ли са ти скъпата кола и тази голяма къща? – попитала кравта.
– Това трудно можеш да разбереш, но без него не може. Другите фермери имат още повече коли и къщи. Аз се сравнявам с тях. Не живея в плевня и не не се прехранвам чрез извозване на боклук. Можем да икономисваме, но не това, което засяга моя престиж. Ако дойдат по-добри времена, аз ще похарча и повече за теб. Ето на плевнята трябва скоро да ѝ правя нов покрив.
И тази крава си тръгнала без нищо от него, но не изгубила волята си да живее. Пасяла трева със същия апетит, както и преди.

Баба предлага на внучката си да обядват. Детето се отказва от храната.
Тогава бабата обяснява:
– Рибата с ориз е много полезна за здравето. Ти ще станеш още по-красива и млада.
Детето бързо реагира:
– Защо трябва да изглеждам по-млада? Искам да отида на небето, а за това трябва да остарея.

Женската е ранена и е в много тежко състояние. Удари я кола и тя  падна близо до пътя.
Мъжкият ѝ носи храна. Грижи се  за нея с любов и състрадание.
Донася храна отново и отново, но веднъж я намери мъртва.
Отказвайки да разбере, какво е станало, той се опита отново да я раздвижи…..
Сломен от това, че любимата му е умряла и никога няма да бъде с него, той надава страхотен писък със всичка сила.
Безсилен да направи каквото и да е, стои до нея, смазан от нейната смърт…
Разбирайки накрая, че тя е умряла и повече няма да я види, не се отдалечава от нея потънал в скръб и печал.
Това не е измислена история, а истинска. Появила се по страниците на френски вестници със снимки на фотограф, трогнат от случая.
А много си мислят, че птиците нямат разум и чувства…..