Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Има туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

Това е един необичаен начин за създаване на интериора със собствените си ръце.
За повечето хора, заплетени кабели са причина за силното раздразнение.
Но понякога е много по-ефективно, да се спреш да се бориш с хаоса и да разгледаш проблема от необичаен ъгъл.
Предлагам ви интересен начин за това, как да внедрите оригиналните кабели, като ги използвате за украса на интериора.
Достатъчно е само да вземете удобни закрепващи части, с които жицата ще приляга плътно до стената. Останалото е действие, отразяващо вашата фантазия.
Можете да поставите на стената абстрактни форми или много реалистична картина. Трябва да опитате. И в случай на неуспех да се прибягне до необичайна маскировка на проводниците.

Вярвам, че няма Бог Творец и Промислител, а има вечна и сляпа еволюция.
Че вселената сама е възникнала от нищо и е започнала да се развива, въпреки нарастващия хаос.
Вярвам, че в резултат на случайния хаос е възникнал космоса, от смърта живота, от безумието – разума.
Признавам теорията за Големия взрив, сътворил небето и земята, всичко видимо и невидимо и едината еволюционна хипотеза, от сингуларните точки чрез звезния прах и амебите, към Дарвин до Опарин. За тях всичко е било създадено: за нас, те са висши примати и поради нашето просвещение, са създали и развили хипотеза и са я обосновали чрез термините във физиката и биологията.
Експеримента, от теотия към практика във възходяща линия и еволюционата теория се подвърждават, въпреки фактите.
Вярвам в единото, свято и гигантско вариране.
Изповядвам хуманизъм, либерализъм и комунизъм.
Очаквам трансформация в хумус и топлинната смърт на Вселената.

Веднъж в съда призовали дванадесет годишно момче за свидетел. По време на разпита един от адвокатите го попитал строго:
– Баща ти каза ли ти как да свидетелстваш?
– Да, – казало момчето.
– Много добре, – зарадвал се адвоката на това признание, – а сега ми кажи как баща ти те посъветва да свидетелстваш.
– Баща ми каза, че адвоката ще се опита да ме обърка. Но ако аз говоря само истината, то всеки път ше казвам едно и също.
Това е най-добрият съвет за всички нас.
Човек, който казва винаги истината, се ползва с всеобщо доверие. Дори враговете му го уважават за това му качество.
Истината на дело е правосъдие, справедливост, честност, неподкупност, добросъвестност, почтеност….
Най-доброто доказателство, че дадено нещо е истина е влиянието, която има над сърцата ни. Тя ни дава радост, покорява и ни помага.
В живота не доминира хаоса, а удивителен и строг ред, основан на истината, която рано или късно въздейства.
Лъжата не само унижава лъжеца, но и го унищожава.
Не се лъжете един друг, а говорете истината, така ще се предпазите от лукавството и лицемерието.