„Виолетовият лъч“ е електрическо устройство, изобретено от Никола Тесла, за да бъде използвано за медицински цели. Всъщност това е преносим трансформатор.
Немският фотограф Марк Саймън Фрей закупил такова устройство и го използвал в дома си, за да прави уникални фотографии на мини мълния.
Смятало се е, че излъчването се генерира от няколко електрически миксера и има лечебен ефект.
През 50-те години на миналия век ефективността на прибора за лечебни цели, била поставена под въпрос.
След като Марк Фрей купил устройството, той бил в състояние да получи муни буря в дома си. За по голям ефект, за да освети облаците е използвал светодиоди.
Тази „стайна буря“ разполага с всички възможни атрибути: буреносни облаци и светкавици.
Фотографът генерирал електрически разряди експериментирайки с устройството, вследствие на което се променяли визуалната форма и големина.
Всичко това Фрей е уловил с помощта на професионална камера.
След успешното приключване на фотосесията Марк е предупредил:
– Не опитвайте да повторите това у дома си. Висока честота на напрежението може да повреди оборудването ви.
Архив за етикет: форма
Истината за една реликва
Вратата в другия край на залата се отвори и някой влезе. Зоя присви очи и разпозна Светослав.
– А, Зоя! – обади се той. – Търсех те. Искам да ти покажа нещо.
Светослав я изведе от залата и двамата тръгнаха към една заобиколена от цветя беседка. Двамата се настаниха удобно в нея.
– Знаеш ли какво открих? – Светослав извади от чантата си един разръфан, пожълтял ръкопис. – Това е препис на „За медицината“ от Целз. Той е бил не толкова лекар, колкото наблюдател на човешките същества, съвременник на Плутарх. В труда му има едно чудесно приложение, в което се описва смъртта на Александър Македонски във Вавилон.
– И какво толкова е интересното? – попита Зоя.
– Александър умира в разгара на лятото. Между военачалниците му избухват борби кой да го наследи. Трупът на Александър е оставен, поне седмица, преди вавилонски и египетски балсаматори да се заемат с него. И тогава го намират чудотворно запазен.
Зоя изтръпна.
– Същите тези източници, – продължи Светослав, – говорят за божествеността на Александър. В тях се сочи, че въпреки силната горещина трупът узобщо не е започнал да се разлага. Александър е умрял по време на едно пиршество девет или десет дни по-рано. Тук се изброяват симптомите: гадене, силни болки, стомашни спазми и треска. – Светослав потупа ръкописа. – Целз смята, че Александър е бил отровен. Великият военачалник току-що се бил завърнал от сражения по границите с Индия, а там има една отрова, наречена арсен. В малки дози тя може да се използва за лекуване на стомаха. Това ме заинтересува, затова внимателно прочетох Целз, Плутарх и други коментари по въпроса. Арсенът е много силна отрова, която съществува под много форми и има различен мирис. Нейното въздействие е смъртоносно, но тя забавя и дори спира процеса на разложение и разпадане. Някои симптоми са очевидни. Ако трупът не е бил погребан или изгорен на клада, кожата пожълтява и изглежда златиста. Тя изпуска прах, приличащ на златисто покритие. Мисля, … – той замълча за малко, – че запазеният труп, който намериха, има общо със смъртта на Александър Велики. Сега разбираш ли?
– Тя не е светица, както предполагат всички? – ококори изумено очи Зоя.
– Мисля, че е така. Отстраних тънкото, наподобяващо восък, покритие от кожата и … веднага започнах да изследвам червения прах между пръстите на ръцете и краката и онова малко количество, което се виждаше по врата. Според мен, този запазен труп е жертва на убийство, отровена с арсен и погребана в градината, от където го изкопаха.
– Какво искаш да кажеш?
Светослав се изправи:
– Няма значение, Зоя. Най-добре е да оставим на Бога въпроса за светостта. Не се тревожи, никой няма да научи за това. Ще се погрижа за трупа.
Бял бор
Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.
Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.
От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.
Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.
Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.
Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.
Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.
Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.
Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.
То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.
Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.
Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.
При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.
От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.
Диспутът
Вечерята беше привършила, но те седяха край масата и още бъбреха.
– Татко, – Боби неспокойно се въртеше на стола си, – всички книги от Библията първоначално са написани на различни езици, а после са преведени и на нашия език.
– Така е, – съгласи се бащата. – Римокатолическата църква се е опитала да забрани преводите. Не са искали хората като нас да четат Библията и да спорят със свещениците.
– Добре тогава, – подскочи Боби, – а къде са оригиналите?
– Какви оригинали?
– Оригиналните книги на Библията, написани на еврит и гръцки. Къде ги държат?
– Нямаме истинските оригинали, – поясни бащатата, – имаме само копия.
– Къде са копията тогава?
– На различни места в манастири, музеи, ….
– А не трябва ли да са на едно място?
– Има повече от едно копие на всяка книга и някои от тях са по-добри от други.
– Как може едно копие да е по-добро от другите? Не трябва да са различни, – изрази несъгласието си Боби.
– Различни са поради човешките грешки.
– Тогава кое копие е вярно? Как да ги различаваме?
– Това става чрез текстово изследване. Сравняват се различни версии и се излиза с най-вероятностния текст.
Боби се ококори.
– Искаш да кажеш, че няма една неоспорима книга, в която са Божиите думи?! Хората спорят и преценяват сами?
– Да.
– А от къде знаем кои са прави?
Бащата се усмихна, явно Боби го бе притиснал здраво до стената.
– Вярвам, – каза бащата, – че ако работят със смирение пред Бога, Той ще ги напътства.
Майката на Боби не се стърпя и се обади:
– Не спори с баща си! Още си момче, нищо не знаеш.
– Остави го, Диди. Нека пита, – бащата реши да успокои обстановката. – Имаме вяра, че Бог може да направи така, че Словото Му да достигне до нас във формата, която Той иска.
– Защо Бог не е помогнал на писарите да не правят грешки в копията, – още по неспокойно Боби се завъртя на стола, – ако наистина е искал да научим Словото Му?
– Някой неща не са ни дадени да ги разбираме, – каза баща му.
Боби беше набрал инерция и продължи:
– Ако преписвачите са правели грешки, защо да не ги правят и тълкувателите на текстовете?
– Трябва да вярваме, Боби!
– Трябва да вярваме в Божието Слово, а не на професорите по гръцки, – начумерено констатира Боби.
Майка му прибра няколко посивели кичури от челото си и се обърна към Боби:
– Значи ти си прав, а другите грешат?
Това силно жегна момчето, защото забележката бе напълно справедлива. Той знаеше, че не е по-мъдър от останалите.
– Разсъждавам само логически, – запротестира Боби.
– Ох, тази твоя логика, – кимна майката с глава.
Боби наведе главе и остана насаме със мислите си.
Уникална леща е преобърнала досегашните методи за корекция на зрението
Доктор Гарт Веб е представил нова бионична леща. Според него, тя напълно осигурява стопроцентово зрение.
За имплантиране на тази леща са необходими само 8 минути. За целта се използва специална спринцовка със солен разтвор. За да започне буквално да работи, т.е. да придобие нужната форма в очите, са необходими още 10 секунди.
Самата процедура по поставянето на лещите е безболезнена. Според разработчиците тези лещи не само коригират зрението, но реално го подобряват.
Лещите са направене от биосъвместими полимерни материали, които не предизвикват биофизични промени в очите.
През последните години учените са разглеждали лещите като метод за доставяне на лекарства. Например, нанокапсули съдържащи лекарство и свързан под формата на контактни лещи, могат потенциално да заменят капването в очи. Това е удобен вариант за пациенти, които имат нужда от постоянно капване на лекарството в окото.
Капсулите се разтварят постепенно през целия ден и освобождава лекарството. За разлика от капките, препаратът по тази схема попада точно в очите. Не е тайна, че капките често изтичат от окото по време мигане или със отделяне на сълзи. В резултат на това, ефектът от лечението отслабва.
Създадените контактни лещи са абсолютно прозрачни. Те имат формата на диск, който е 1/10 от обикновенната леща. Но малкият рамер не пречи на системата да работи. Лещите са изработени от нетоксичен полимер Те съдържат десетки нанорезервоара пълни с лекарство.
Мини-лещите надежно се фиксират в очите, така че да се мига с тях не е забранено.