Слави се бе фокусирал към Божия план за човечеството и целите, които Бог го призовава да изпълни.

Той знаеше, че намеренията на сатана е да унищожи човечеството и да удължи собственото си съществуване, знаейки, че времето му е ограничено и поражението му е сигурно.

Тази вечер дяволът гостуваше на Слави.

– Евангелието трябва да се проповядва на всички народи, – тържествено обяви Слави.

Дяволът се изкашля:

– Първият ми приоритет бе, да се погрижа Евангелието да не бъде проповядвано на света.

– Исус идва скоро, – каза Слави, – за това трябва да изпълним поръчението Му, разпространение на Евангелието навсякъде.

– Ха-ха-ха, – изсмя се дяволът. – С радост обезкуражавам всеки, който сериозно би приел Великото поръчение. Използвам разсейване, самодоволство, страх и дори сплашване. Всичко възможно, за да накарам цената да изглежда твърде висока.

– Ние като християни, трябва да се насочим към неспасените, – твърдо заяви Слави.

– Заблуждавам такива като теб да не мислят за това, камо ли да размишляват за вечността. Фокусирам ги да обичат земните съкровища повече от небесните. Карам ги да повярват, че временните инвестиции са по-важни от вечните.

– Словото казва, да не си събираме съкровища на земята, а да събираме такива за небето, – възрази се Слави.

Дяволът скръцна със зъби:

– Вместо идете по целия свят и научете всички народи, бих проповядвал по-популярна доктрина. Стойте си в къщи. Изграждайте сгради и се учете отново и отново как да бъдете Негови ученици.

– Времето е кратко и нивите са вече узрели ….. , – повдигна глава Слави.

Но бе прекъснат.

– Вие се молите за жетвата, като мислите, че изпълняват своята роля във Великото поръчение, – усмихна се ехидно дяволът. – Молитвата за жътвата, която е узряла е по-малко ефектива, от това самите работници да излязат и да я пожънат.

– Исус ни учи да се молим за изгубените, – Слави погледна строго дявола.

– Ти не знаеш, но аз уча християните, че Светия Дух е изпратен само да ги благославя. Те нали така се молят: Помажи ме. Помогни ми. Изцели ме. Изпълни ме. Научи ме. Изгради ме. Насърчи ме. Удовлетвори ме. И ОЩЕ всичко за мен.

– Светият Дух наистина е благословия за християнина, но Неговата основна цел е да даде сила на вярващите да бъдат свидетели на Исус, дори до степен да положат живота си, както в ранната църква така и днес в много части на света, – противопостави се Слави.

– Още ли се надяваш и вярваш в тези глупости? – попита дяволът.

– Дяволе, ти си победен от Исуса. И каквото и да правиш, ще отидеш в огненото езеро.

Дяволът изрева и изчезна.

Слави падна на колене.

– Господи, фокусът на живота ми нека да останат съсредоточен върху Твоите цели за света. Моля Те да ме предпазиш от разсейване, което отклонява енергията и вниманието ми от Твоя план. Пази ме от самодоволство. Помогни ми винаги да пазя най-важното, да те следвам.

Валентин бе пастор. Той посети Индия по време на фестивала на реколтата.

Тогава една възрастна вдовица бе донесла голям дар от ориз. Той бил много повече, отколкото можела да си позволи.

Валентин бе разбрал от другите ръководители на църкви, че тя е обедняла.

– Защо толкова много си дарила? С какво ще се изхранваш? – попита я той.

– Синът ми беше болен и обещах голям дар на Бога, ако оздравее, – каза жената.

– И той оздравя? – Валентин я погледна изпитателно.

– Не, – поклати глава жената, – той почина миналата седмица, но знам, че е при Бога и за това съм много благодарна.

Хората понякога казват:

– Бог е бил добър към мен напоследък, – особено, когато нещата вървят добре.

Но всъщност Бог е добър към нас през цялото време.

Той е също толкова верен, любящ и добър, когато сме болни, колкото и когато сме здрави. Милостив и щедър, когато се борим да свързваме двата края, колкото и когато имаме излишни пари в банката.

Божията доброта не се вижда в нашия комфорт или материално изобилие, а в изключителната благодат, която Той щедро ни дарява ден след ден.

Ако вашата хвала се определя от обстоятелства, фокусът ви е на грешното място, но ако е спрямо Божията последователност, винаги ще имате причина да Го хвалите.

Тодор даваше всичко от себе си. Той бягаше много бързо.

Пред него нямаше никой, а така му се искаше само за миг да погледне назад, за да види къде са другите играчи.

Треньорът му неведнъж го бе съветвал:

– Не поглеждай назад.

Желанието на Тодор да се обърне бе толкова голямо, че му бяха необходими целенасочени усилия, за да запазя фокуса си напред.

След края на състезанието той си признаваше:

– Въпреки че печелех, имах желание да погледна назад, за да видя къде са опонентите ми и колко близо са! Но това поглеждане можеше да ме забави и да отклони фокуса ми от целта. Ако моят опонент е достатъчно близо, можеше да всее паника в сърцето ми и аз бих загубил това, което щеше да бъде мое. Това, че е много близо до мен, може да ме притесни, че ще ме надмине.

– Така си е , – потвърди приятелят му Огнян. – Всички знаехме, че ако погледнем назад или наоколо към това, което другите състезатели правеха, или се опитаме да разберем къде се намират, това ще ни забави. Поглеждането назад би ни накарало да загубим фокус не само върху завършването на състезанието, но и върху спечелването му или евентуално да подобрим и последното си време.

Запомнете, Исус вече е спечелил състезанието за вас. Всичко, което трябва да направите, е да държите очите си вперени в финалната линия.

Врагът ще ви нашепва изкушения и съмнения в ушите. Приятелите и семейството може да ви кажат да се откажете или да поемете по друг маршрут, дори да откъснете поглед от наградата, но не се отказвайте.

Бягайте и не поглеждайте назад.

Симо обяви:

– Парите говорят.

– Глупости, това е невъзможно, – възрази Стефан.

– Те ни дърпат. Обещават ни свобода, власт, големи възможности, – уточни Симо. – Ако не внимаваме, те започват да командват живота ни.

– Е, вярно е, – съгласи се Стефан, – И Исус казва, че не можеш да служиш на двама господари, а парите искат да бъдат господар.

– Те искат твоята лоялност. Твоя стрес и фокус. Желаят да оформят решенията ни, взаимоотношенията ни, – прибави Симо.

– Ще бъдеш отдаден на едното и ще презираш другото, – поклати глава Стефан. – Не можеш да стоиш настрана. Ще служиш на едното, не можеш да го избегнеш.

– Въпроса е: На кого? – плесна с ръце Симо.

– Повечето хора дори не осъзнават, че служат на парите, защото те рядко се проявяват, – усмихна се Стефан. – Вместо това се вярва, че още едно увеличение на заплатата ще донесе мир, че радостта е точно от другата страна на следващата покупка, че свободата най-накрая ще дойде, когато дългът се изчисти или къщата се оправи.

– Тихо е, но е мощно, – отбеляза Симо.

– Но това е капан, – повдигна и двете си ръце Стефан. – Парите не могат да осигурят това, което Бог дава. Ако те са наш господар, мирът ни ще бъде временен. Ще бъдем гладни и на една крачка от чувството, че все още нямаме достатъчно.

– Парите трябва да заемат полагащото им се място на слуга, а не на господар, – категорично заяви Симо.

– От тук започва истинската свобода. Това е доверие. Става въпрос за Господство, – повдигна вежди Стефан, – за пробуждане за реалността. Мълчанието около парите не е неутрално, то е опасно. Ако следваме Исус, трябва да Му позволим да ни води и тук, не само част от пътя, а през целия път.

– Бог е нашият доставчик, а не фиша за заплатата ни, – повдигна се на пръсти Симо.

Жоро караше зад един миниван. Той бе отворил прозореца откъм себе си, защото времето бе хубаво.

Изведнъж Жоро погледна наляво и видя как едно малко паяче се опитваше да се провре в колата му. Той веднага се постара да го извади от нея.

Секунда по-късно се чу:

– Бух!

Жоро бе ударил микробуса.

– Глупаво е, че позволих на едно паяче да ми отклони вниманието, – недоволно мърмореше Жоро под носа си. – Такава голяма бъркотия стана. Просто за миг забравих да шофирам.

На Жоро това малко паяче му се стори прекалено голямо и опасно.

– Как можаха да допусна, умът и душата ми да позволят, да ги контролира плътта ми, – кореше се Жоро. – Можех да нараня себе си или някои други, само защото позволих на едно такова малко нещо да ми изглежда важно.

Така се случва и в живота ни.

Караме, справяме се добре, фокусираме се върху нещо, ……

Внезапно нещо малко се появява в полезрението ни, за да ни разсее.

Малко след това, осъзнаваме, че сме отвърнали поглед от Исус и призива, който Бог има за живота ни.

Да, това малко нещо, понякога успява да ни спре, забави или ни кара да се откажем.

Нека не преувеличаваме малките проблеми или минималните неуспехи.

Дори ако неуспехите изглеждат гигантски в момента, помнете, че нищо не е толкова голямо, колкото нашия Бог.

Когато загубим фокус, нека се върнем и да насочим погледа си към това, което е важно, а именно Исус Христос и животът, който Той ни е дал, за да живеем.