В повестта на Блахина „Червените дяволи“, в която се се разказва за приключенията на тийнейджъри по време на Гражданската война, един от героите е китаецът Ю-ю.

В нямата екранизация през 1923 г. поради усложнените отношения с Китай, този герой бил заменен  с чернокожия акробат Том Джексън.

А през 1967 г. когато се усложнили отношенията и със САЩ, този герой в филма „Неуловимите отмъстители“ се превърнал в Яшка циганина.

Алексей Нилов обичал да повтаря едно „златно“ правило: „Можеш да пиеш преди работа, после и даже по време, но не и вместо“.

Не знам как е станало там, до , после или по време, но в Ялта при снимането на филма „Улиците на разбитите лампи“ доста „загрят“ Алексей се отказал от каскадьор и се изкачил на скалата.

Снимачната група замръзнала в ужас…..

За щастие нищо лошо не се случило, иначе не бихме видели капитан Ларин.

Навярно всеки от вас е гледал анимационния филм за Чебурашка, но навярно малцина са забелязали грешката в него.

Да, такава наистина има.

Ето в какво се състои работата.

Първо Чебурашка се запознава с Гена прочитайки обявата на оградата: „Самотен крокодил търси приятели“.

Второ, в последната серия на анимационния филм Гена учи Чебурашка да чете.

Малка част от шизофрениците са гении.

Такъв е бил и Джон Форбс Неш- младши. Той е известен американски математик, който е работил в областта на теорията на игрите и диференциална геометрия.

Получава Нобелова награда по икономика през 1994 г.

Става популярен благодарение на филма „Игрите на разума“, който отразява живота му.

Интересното е, че Джон Неш можел да контролира симптомите на заболяването си до някаква степен и се научил да не обръщал внимание на проявленията на болестта си. Първоначално лекарите смятали това за подобрение.

Загинал при автомобилна катастрофа през май 2015 г.

Ники си почиваше у дома след учебните занятия. Изведнъж чу страшно пращене и експлозии, които приличаха на фойерверки. Той гледаше филм по телевизията, но този шум силно го обезпокои.

„Тези фойерверки – помисли си юношата. – са взривяващи се шисти. При дядо Васил има пожар“
И той хукна със всички сили към съседната къща, където сам живееше 64 годишен старец. Огънят бе вече обхванал тавана.

Дядо Васил се готвеше да си ляга, той не подозираше изобщо какво го очаква.

Ники влетя в стаята му и извика:

– В къщата ти има пожар. Бързо излизай навън!

– Ники това поредната ти шега ли е?

Но Николай настойчиво започна да го дърпа за ръката навън. Някой от другите съседи бе звъннал в пожарната.
Пламъците жадно обхващаха нови територии от тавана, но струята от маркуча на пристигналата пожарна кола, спряха поглъщащия огън, който бе готов бързо да изпепели старата къща.

Всички поздравяваха Ники и го потупваха по рамото:

– Ти си истински герой!

– Направих това, което би направил всеки, – отвръщаше на похвалите младежът.

– Не се ли уплаши? – попита го чичо Горан.

– В този момент изобщо не мислех за опасностите, – каза Ники, – тичах, защото не можех да остава в беда дядо Васко. Радвам се, че нищо му няма и той се чувства добре.

– Благодаря ти, синко, – с насълзени очи го прегърна дядо Васил, – а аз не ти повярвах….