Момичета, които се доверяват на майките си, рядко имат ранна сексуална активност. Психологически климат в семейството е пряко свързано с половия живот на една тинейджърка. Този фактор е особено важен за момичетата.

Колкото един тинейджър има по-голяма степен на психическа близост с майка си, толкова по-малко е вероятно момиче да търси внимание „в страни“.

В юношеската възраст сексуалният контакт не е нужен. Такъв е налице  при желание да се привлече вниманието към себе си или е следствие от неприятни преживявания с близките.

В семейства, където майката прекарва много време с дъщеря си, без да се налага жесток  родителски контрол, девойките растат много по-щастливи и при тях не се появява ранна потребност от сексуален контакт.

Освен това в много семейства именно майката се явява източник на сексуално възпитание. На майката се пада отговорността за това, как момичето ще се отнася в бъдеще към евентуален сексуален контакт.

Изследователите са успели да създадат изкуствена кръв и имунните клетки на мишки от клетки на кожата на тези животни.

Предишни изследвания вече са идентифицирани четири фактори, които могат да преобразуват миши клетки в кръв.  Това не е първият опит за подобно преобразуване. Клетките получени от предишните експерименти, функционирали две седмици, след инжектирането им в мишки, но сегашните действат няколко месеца след въвеждането им в организма.

Това доказва, че факторите на транскрипция, които контролират ембрионален хематопоеза могат да препрограмират изкуствено развитието на клетките на кожата и да ги трансформират в кръв.

Вдъхновени от резултатите, учените се надяват, че подобни успехи ще получат в експеримент с човешка кожа, преобразувайки я в кръв.

Това ще улесни живота на пациенти, страдащи от имунологични разстройства и други заболявания, както и хора, които имат нужда от преливане на кръв.

Опитайте се да се смесват две несъвместими на пръв поглед вкуса – диня и сол.

Понякога този противоположен вкус подчертава друг в съответствие с ефекта  на синергизма – съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки фактор.

Например, добавянето на щипка сол във водата със захар, ще направи водата по-сладка.

Именно този начин, диня и червен боб стават по-сладки с добавянето на сол.

Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.

Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.

Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.

Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.

Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.

Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.

Нови изследвания показват, че синдромът на прегаряне по време на работа може да бъде причинено от несъответствие между вътрешни нужди и спецификата на работата.

Например, един приятелски настроен счетоводител жена, обичаща да общува с хора, имат малък шанс това да направи това с колегите или клиентите си.

Този вид несъответствие, между изискванията на работното място и социалната необходимост, прави човек по-склонни към емоционално прегаряне.

Под дългосрочно прегряване се разбира реакцията на хроничните емоционални и междуличностни стресови фактори на работното място.

Учените са установили, че за да се предотврати „изгарянето“, важно е да има съгласуваност между нуждите в два основни аспекта на работата: нуждата от вниманието от страна на другите и способността да поеме отговорност за други хора.