Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Зашеметяваща светлинна инсталация превръща една обикновена гара в истински тунел на времето.
Благодарение на светлинни и звукови раздвижвания се създава усещането, за преминаване в друг свят или, че ни взема извънземен кораб.
Със светлината инсталация е оборудвана половин километровата строяща се гара Аустрелиц в Париж.
Нейният автор Пабло Валбуена подчертава, че специфичноста на инсталацията се определя  преди всичко от самото място. Движението и скоростта, които са асоцират с влаковете, са определящ фактор за това как изглежда тази инсталация.
За да се усеща преместването не е нъжно непременно да се движиш. Този ефект може да се постигне чрез използване на ефимерни и нематериални материали, проектиращи светлина и звук.
Друга светлина инсталация се намира в центъра на Амстердам. Там се наблюдават стотици светещи пеперуди цветът. на които се определя от самите зрители.

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Химиотерапия е много ефективен начин за лечение на рак. Въпреки това, много изследователи предполагат, че химиотерапията ускорява застаряването на човешкото тяло.
Американски учени са провели изследване по този въпрос. В изследването са участвали няколко десетки жени с рак на гърдата , които са били подложени на химиотерапия.
Учените измерили концентрацията на протеин р16 в тялото на жени, именно този протеин на клетъчно ниво засяга застаряването на човешкото тяло. Измерванията на протеин р16 били извършени преди химиотерапия и 12 месеца след прилагане на това лечение.
Резултатите показват, че лечението на рак при химиотерапия увеличава молекулярната възрастта на човека поне с петнадесет години.
Последиците от химиотерапия са и анемията, и различните видове инфекции.
Въпреки резултатите от изследванията, изследователите подчертават, че химиотерапията е един от най-ефективните начини за лечение на рак на гърдата.
според
Американските учени смятат, че е необходимо да се обърне внимание на нивото на p16, както и на други фактори, които трябва да се вземат предвид при избора на вида, продължителността и интензивността на курса на терапията.

Биолози от Университета в Аризона са стигнали до заключението, че размера и възрастта на растението се отразяват много повече на производителността, отколкото температурата и валежите.
Констатациите се основават на изследване на множество горите в световен мащаб и използване на математически модели.
Вярвало се е, че при топъл и влажен климат, се ускорява метаболизма на растенията и това дава възможност по-бързо да нарастне биомасата, отколкото в студен и сух климат.
Независимо от това, математически модел показва, че това не са основните фактори на производителността за растенията. Ако искаме правилно да се грижим за растенията трябва да използваме ръчни инструменти за работа.
Основният фактор, както се изяснило, служещ за израстването на растението е неговия размер. Растенията в топла и влажна среда, растат по-бързо, защото големия размер и дългосрочен растеж им позволява да натрупат повече ресурси, а не заради благоприятния климат ускоряващ обмяната на веществата.
Учените смятат, че отчитайки новите данни, трябва да се преразгледа модела на въздействие при глобалната промяна на климата.