Екстремисти от Ислямската държава са арестували десетки учители в северозападната иракска провинция Ниневия, заради отказа си да преподават съгласно новия учебен план, утвърден от терористичните групи в училищата.

Местният активист Абдула ал-Мула е заявил, че нападателите нахлули в домовете на учителите и ги арестували заради протеста им срещу обучението на шириата, въведено от джихадистите.

Повече от 30 учители били арестувани за отказ да внесат ислямския учебен плана  в училищата на Мосул в провинция Ниневия. Шириатския съд планира да накаже тези учители и да ги замени с други, „по-съвършени“ сътрудници.

Съгласно новата учебна програма, която бунтовниците на Ислямската държава предлагат в училищата на провинция Ниневия, се премахват предмети от учебната програма, като философия, математика, биология и химия.

„Тези основни предмети са заменени с екстремистки дисциплини, основани на шериата и джихад“, – е казал преподавателят, който живее в Мосул, в нелегалност.

Екстремистка група по-рано е убила учители от Мосул за отказа им да преподават по новия учебен план.

В магазина нямаше много хора. Днес бе по-спокойно, може би заради падналия сняг.

Мъж бе поръчал вече желаното и очакваше магазинерката да го обслужи.

– Кило и двеста, – каза тя, – 3,50.

– Хм, – каза мъжът, – знаете ли, аз работя като учител по математика…

– …ъ-ъ-ъ… Точно 3 лева.

– В гимназията, – допълни мъжът.

– Един килограм 154 грама. Всичко 2,23 ….

Как Бог постъпва със Своя изтощен служител?

Снабдява го с добра храна и сън.

Илия направи много, но физическите му сили не могли да понесат напрежението и той изпаднал в депресия, а е трябвало да се погрижи за физическите си нужди.

Има силни мъже и жени, които се оказват в положението на Илия.

Под хвойновото дърво, за тях е окуражаващо да чуят добра дума от Учителя:

„Дълъг е пътя пред теб и Аз искам да те подкрепя“.

Не бива да смесваме физическата умора с духовната немощ.

Когато Сара стигна до касата, кошницата ѝ бе пълна до горе. Отпред на опашката стоеше момче със скъсани маратонки и възкъса риза. В ръката стискаше пари.

До него бе момиче, вероятно сестра му. Къдриците ѝ явно се нуждаеха от гребен. Тя не бе облечена по-добре от брат си.

Независимо от всичко момичето бе щастливо и пригласяше фалшиво на пуснатата музика в магазина. В ръка то държеше много внимателно чифт много красиви обувки.

Когато стигнаха до касата децата чуха:

– Дванадесет и двадесет.

Момчето смутено постави парите, които стискаше до момента в ръката си на масата.

– Тук има само три и десет, – каза касиерката

– А може ли останалите пари да донесем след Рождество? – попита плахо момчето.

– Не, – грубо каза касиерката, – магазинът не продава на кредит.

Момиченцето прегърна обувките и заплака:

– Но Спасителят иска да купим тези обувки.

– Не плачи, – скара се брат ѝ. – Да вървим.

Сара не издържа и постави на масата недостигащите пари. В края на краищата е Рождество, нека се веселят децата.

Децата замръзнаха изумени. Когато Сара излезе от магазина попита момиченцето:
– Защо мислиш, че на Исус са му необходими тези обувки?
– Мама е болна, – каза момчето. – Лекарят каза, че скоро ще иде на небето. А там всичко е слънчево и златно, така казва нашият учител в неделното училище. За това искахме мама да бъде красива, когато се срещне със Спасителя.
Сара замълча, тя едва сдържаше сълзите си. Накрая успя тихо да каже:
– Да тя ще бъде красива.

Василий Родзянко е известен руски мисионер от семейство на емигранти, които е служил във Великобритания и САЩ.

В продължение на много години, епископ Василий водел религиозни предавания по ВВС. Слушали го много хора от Източна Европа.

Веднъж през 90-те години Родзянко дошъл в Русия. И там някой го поканил да се помоли за някаква нужда в затънтеното село Кострома.

По пътя, докато Василий пътувал със свой приятел, станала авария. От прозореца на колата Родзянко  видял да лежи възрастен човек. Той бил мъртъв. Близо до него стоял синът му и плачел.

Василий слязъл от колата и казал на скърбящия човек:

– Аз съм свещеник. Ако вашият баща е вярващ човек, трябва да се помоля сега за него.

– Да, направете всичко, както трябва, – отговорил синът на загиналия. – Моя баща беше православен вярващ. Вярно е, че никога не е ходил във храм, защото всички църкви наоколо са разрушени. Но той казваше, че си има духовен баща.

Василий извадил дрехите необходими за специалния вид молитва за упокой на православните християни и се приготвил да извърши необходимото. Преди Василий да се помоли, той попитал синът на починалия:

– Как човек, който не ходи на църква, може да има духовен баща?

– В продължение на много години той слушаше всеки ден религиозни предавания от Лондон. Те се водеха от някой си Василий Родзянко. Този човек баща ми смяташе за свой духовен учител, въпреки че никога не го е виждал през живота си.

Тази история е не само чудесна среща. Тя говори за любовта. Именно любовта е главния принцип на мисионерската дейност.

Ако човекът, който ти разказва за вярата, няма любов към теб, то едва ли ще чуеш думите му.