Учител от едно библейско училище отишъл на преглед при лекар.

Докторът го прегледал и му казал:

– Вие идвате при мен за първи път, редно е да ми разкажете всичко от самото начало.

– Разбира се, докторе, – веднага се съгласил учителят. – И така, отначало Бог създал небето и земята. ….

Един цар търсел учител, който да му помогне да попадне на небето. Той бил уверен, че е заслужил това. Бил прекалено самонадеян и упоен от властта.

Когато идвали учители и му предлагали услугите си, той ги засипвал с въпроси, които били нагли и нелепи, от които те се обърквали. Но царят не се ограничавал с това, а ги хвърлял в затвора.

Най-накрая дошъл човек, който му обещал, че ще му покаже пътя към небето. Въвели го в двореца и го поставили пред царя.

Човекът не обърнал никакво внимание на царя. а започнал да разговаря с придворните, пажовете и слугите. Питал ги за здравето им и им пожелавал благополучие.

Царят се ядосал от такова пренебрежение към високия му сан и казал на стражите да изведат нахалника и  да го набият.

Тогава човекът казал:

– Преди да ме отведат, позволи ми да ти кажа нещо. Мен добре ще ме набият, защото не съм ти оказал почит, обърнах ти гръб и говорих със слугите ти. Но знай, че Бог е Цар на царете, Господ на всички светове. Ти Го пренебрегваш дори и сега, и не Му оказваш внимание, а разговаряш само с неговите слуги. Помисли си, какво наказание те чака за това?!

Царят осъзнал своята вина и благодарил на учителя, че е отметнал от него воала на тщеславието и суетата.

Един човек хвърлил, без да се цели, камък и ударил летяща  птица. След това за него се говорило като индивид, на когото са сложили етикет „добре хвърлящ камъни и уцелващ птици“.

Минаващ наблизо старик чул за това и казал:

– Видях папагал, който умееше да вика: „Благи учителю“, но с това той не е подобрил възможностите си.

Една мечка оставила плячката си пред прага на гладуващ, но тя не е престанала да бъде звяр.

Пчелата случайно пукнала абсцес, но не заработила за себе си блаженство.

Даже змия със своята отрова е спасила живот.

Само съзнателност и неизменност в действията дават последствия.

В навечерието на Рождество при един учител дошли на посещение. Когато се сбогували, учителят не им пожелал щастливо Рождество.

Гостите били християни и започнали да се обиждат, защото не ги поздравили с празника.

Когато учителят разбрал това, обяснил:

– Милиони хора се радват на всеки ден, а ако се радват само на Рождество радостта им е кратковременна. Тези, които се радват на днешния ден, всеки ден е Рождество.

След това той погледнал календара и добавил:

– По-добре е да ви пожелая щастлив четвъртък.

Преди Рождество се водел диалог с децата в неделното училище за овчарите.

Учителят казал:

– Когато овчарите чули думите на ангела, оставили всичко и хукнали към Витлеем.

Едно момченце се обадило:

– А ако дойде лъв или мечка и започне да яде овцете на тези овчари?

– Овчарите си имат кучета, те наблюдавали овцете. Моя дядо е овчар, за това зная това, – казало друго момче.

– Те са оставили един от тях,  да ги пази, – добави едно луничаво момче. – Така каза майка ми.

Едно момиченце вдигнало високо ръка, искало да каже нещо. Когато учителят кимнал с глава, то бързо казало:

– Нашият Бог е толкова силен, че Той може да направи така, че лъва и мечката цяла нощ да спят и да не се събудят.