Всеки път, когато поднасяте неръждаема вилица или лъжица към устата си, трябва да знаете, че за това сте задължени на Хари Бреали. Той е създал неръждаемата стомана.
Когато му задали задача да направи стомана за оръжия, която не ръждясва, той започна да комбинира различни количества на хром със стомана.
През 1913 г. смесил 0,24% въглерод и 12.8% хром, така на бял свят се появила неръждаемата стомана. Тя е устойчиви дори на такива киселини, като оцет и лимонов сок.
По-късно изобретателят осъзнал, че сплавта е идеална за направа на прибори за хранене, които тогава са били правени от сребро или въглеродна стомана, но ​​не били устойчиви на ръжда.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

Той беше направил 62 хиляди аборта. Това е почти колкото населението на един град. Виждал е бебето. Как бие сърцето му, как се движи и отваря уста. Децата в по-късните етапи на бременност смучели палците си. Те изпитвали емоции, бурно реагирали на звуковите вълни и вибрациите.
Представете си, достатъчни са само 4-5 минути, за да се убие такъв малък човек.
Изведнъж този човек престана да прави аборти.
Това се случило веднъж, когато сърцето му се изпълнило с мъка при поредния аборт.
Извършвал операция, за да прекъсне бременност на четири и половина месеца. По време на операцията осъзнал, че е убиец. Поредният аборт, който бил обичайна рутинна операция, се превърнал за него в кошмар.
Първоначално сложил компрес напоен с йод върху ръката на бебето. Йодът раздразнил нервните окончания и малката ръка започнала да трепти като се гърчела. Следващия ход бил да извади крачето на детето, но се случило пак същото. Нищо подобно не бил усещал до тогава.
Той се опитал с инструменти да хване сърцето на детето и почувствал как трепти. То продължавало да бие в ръката му, бавно и все по-бавно, докато затихнало.
Той съзнавал, че е извършил убийство, умъртвил е човек.
На жената изтичала кръвта и нейния живот също бил застрашен. Тогава той започнал да се моли:
– Господи, помогни ми да я спася, а накажи мен.
От тогава той повече не правел такива операции.
Вътрематочният аборт е много по-страшно нещо от обикновеното убийство, защото малкия човек е напълно беззащитен.

„Всичкият труд на човека е за устата му. Душата обаче не се насища“.
Дайте на човека необходимото и той ще поиска удобства. Осигурете му удобства и той ще се стреми към разкош.
Разположете го сред разкош и той ще почне да въздиша по изтънченото.
Позволете му да получи изтънченото и той ще пожелае безумието.
Дайте му всичко, което пожелае и той ще започне да се оплаква, че са го излъгали и че не е получил това, което е искал.

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.