Война, безпощадна и унищожителна. Безброй жертви и невинни убити. Страшна кървава мелачка, която унищожава всичко човешко у хората. Навсякъде страх, глад и разруха.
Наближаваше Рождество. Вечерта на фронтовата линия бе необичайно тихо. Снегът падаше и покриваше всичко с бялата си пелена. Студът немилостиво проникваше през дрехите, а вятърът не прощаваше на всяка открита част от тялото на войниците.
Мислите на хората, които снегът бавно затрупваше в окопа, бяха далече. Те виждаха трапези отрупани празнично и множество усмивки на близки, приятели и любими.
Изведнъж тишината бе нарушена. Млад мъж запя:
Тиха нощ, свята нощ
Цяла земя е в тишина….
Почнаха да се прибавят и други гласове, докато песента обхвана целият окоп.
От другата страна на фронта се долавяше същата мелодия, но с непознати думи. Техните противници също пееха „Тиха нощ“, но на родния си език.
Всички си мислеха за Княза на мира, който се бе явил на света в тази нощ.
Колко много са се изменили хората. Хубаво би било, ако можехме да пеем заедно за „Младенеца в яслите“. Тогава земята би заприличала на Небето.
Когато Христос е наблизо, всички междуособици престават и настъпва мир. Нощта отстъпва пред сиянието на този, Който дойде на земята, за да поеме наказанието идващо от нашия грях и да ни даде вечен живот.
Сега светът е опорочен и подтискащ, но ние повярвалите в изкупителното дело на Христос, можем да се наслаждаваме на Неговия мир в сърцата си.
Но трябва да помислим и за тези, които не познават нашия Спасител. Да им помогнем да познаят Истината, за да бъдат освободени от оковите на греха.
